29-годишната ни джудистка Ивелина Илиева, която дебютира на олимпийски игри, загуби с "ипон" след 1:59 минути от действащата световна шампионка Джесика Климкейт (Канада), след като по-рано днес тя стартира с чиста победа над трикратната африканска шампионка Гофран Хелифи (Тунис) в първия си мач в Токио.

"Тази победа на олимпийския турнир не се брои, ако в края на деня не си в първите три. Така че, не е победа. Моята победа беше, че стигнах дотук, понеже започнах годината с контузия. Пътят ми до Токио беше много тежък. Това е моята победа, няма друга", заяви пред камерата на БНТ през сълзи Илиева.

"В първия мач съперничката ми въобще не беше слаба. В нашата категория почти всички сме равностойни. Който успее да грабне мига, както се видя в първата среща. В първата аз успях, във втората - тя. Който първи се възползва от момента - печели. Със сигурност можеше да имам и по-добър жребий, но така е било писано, такъв ми бил късмета. Естествено, че вярвах, че мога да победя световната шампионка. Ако не съм вярвала, нямаше да мина през всичко, което преминах, щях да се откажа много по-рано. За съжаление нямах късмет да взема медал от Олимпиада", допълни тя.

Българката беше принудена да промени голяма част от подготовката си, след като в началото на годината скъса връзка на коляното.

"Скъсаната връзка просто ме извади за много време от татамито, промени ми много плановете за подготовка. Трудно беше. Най-близките хора до мен знаят както ми струват тези сълзи. Труд, постоянство... Най-лошото беше, че бях съпътствана от много контузии и това ме връщаше доста - отначало, отначало и пак отначало. И то тежки контузии, които ме отклониха 4-5 месеца от нормалната подготовка", обясни 29-годишната Илиева.

Тя не мисли да се отказва, но и не планира операция. "Не мисля, да се отказвам. Когато разбрах, че са ми скъсани връзките, първата ми мисъл беше, че спирам, защото няма време да се възстановя, тъй като Олимпиадата беше след шест месеца. Тогава взех решение, че ще мога да се справя без операция. После имаше работа, работа, работа. След тренировките в залата по джудо аз трябваше да отделям още по 3-4 часа на ден да правя упражнения за мускулатурата, за да може да компенсира това, че нямам връзка. Заради резултата тук, това ме мотивираше и ми даваше сили да продължавам, когато беше най-трудно, когато много се изморя, защото бях по цял ден в залата. Но такъв е моят път. Извървях го докрай, колкото и трудно да беше. Няма да се оперирам. Беше важно до Олимпиадата да издържи коляното и нямаше проблеми с него", завърши силно разочарованата и плачеща Ивелина.