На 30 септември се навършват 100 години от една от най-страшните дати в историята на Враца. През 1923 г. в града избухнал опустошителен пожар. Изпепелена била 1/3 от Враца, и то нейните най-достолепни квартали. 

В пламъците загиват над 100 души. Сред тях е и популярният по това време в страната и чужбина фабрикант и производител на файтони Мито Орозов. 

Огънят оставя без дом 4 хиляди души и предизвиква хуманитарна криза във Враца. Дълги години темата за пожара се потулва по ред политически причини. За него се мълчи и преди 9 септември 1944 година, защото историята му е свързана с последиците за страната ни от Ньойския договор. 

Темата остава табу и при комунистическия режим, защото има обосновано предположение, че пожарът е запален умишлено във връзка със Септемврийското въстание през същата 1923 година. 

Ето какво написаха днес от сдружение Врачанските къщи за трагедията: 

Пожарът във Враца от 30 септември 1923 година е сред ужасяващите финални действия от драмата на Септемврийското въстание. Въоръжената акция е поръчана от Комунистическия интернационал (Коминтерн, КИ) чрез активистите му българи - Георги Димитров и Васил Коларов. А Българската комунистическа партия (БКП) я привежда в изпълнение.

Тук е важно да припомним, че според клаузи на Ньойския мирен договор (1919) след Първата световна война Царство България трябва да предаде на победителите от Антантата (Съглашението) притежаваното от страната оръжие. Но, водена от патриотични подбуди, немалка част от българското общество е убедена, че наличните запаси трябва да се укрият. Враца е един от градовете, където в отчуждени сгради и в частни домове са скрити огромно количество разнообразни муниции. За тях в града знаят всички.

Така, в резултат на възпламеняването на скрити на различни места боеприпаси, изгаря северната част на Враца, която Врачанският митрополит Климент определя като „най-хубавата и най-новата". Стихията вилнее почти три дни. Загиват около 100 души, унищожени са около 500 сгради, без подслон остават около 3000 души. Участници във войните за национално обединение твърдят, че кошмарът по време на пожара надхвърля многократно случвалото се в сраженията при Одрин (1913) или при Дойран (1918).

Емблематични доказателства за врачанското градско достолепие изчезват завинаги в небитието. Пораженията се оценяват на десетки милиони левове. А човешкото страдание е неизмеримо...

Държавата и църквата предприемат бързи мерки за справяне с бедствието. С личното участие на врачаните Цвятко Бобошевски (тогава Министър на търговията, промишлеността и труда) и Първан Първанов (виден адвокат и общественик), на митрополит Климент, както и на цар Борис III, който сам идва да се запознае с трагедията, в кратък срок са обезщетени всички пострадали. В града са изпратени палатки, храна, медицински екипи, изградени са помещения за временно настаняване. Широка дарителска кампания в цялата страна също допринася за преодоляване на щетите.

По различни причини в следващите десетилетия споменът за пожара е съзнателно обричан на забрава. До Солунската спогодба (1938 г.), с която отпадат военните клаузи на Ньойския договор, темата е табу, за да не бъдат налагани на страната санкции за укриваното оръжие. Затова чест прави на проф. Димитър Йоцов, че в своята история на Враца от 1937 г. не пропуска да отбележи, че градът е претърпял най-жестоките в България страдания в края на септемврийските събития от 1923-та. Необяснимо е обаче защо информация за трагедията липсва във всички официални исторически изследвания, посветени на Септемврийското въстание в десетилетията на комунистическия режим (1944-1989).

Известните досега автентични документи, които я представят, са скромни като брой и това поражда хипотезата, че източници (спомени, снимки) са съзнателно унищожавани, а някои от наличните са преднамерено натаманявани. С особена сила застава и въпросът защо името на виден комунист като Ангел Грамчев се свързва с причините за преживения кошмар...

Всъщност едва в началото на нашето хилядолетие Весела Пелова, гл. експерт в ТДА Враца, публикува професионално и коректно в сп. „Архивен преглед" оскъдните извори, които е успяла да открие на местно ниво „Неизвестни страници от миналото на Враца" (2009). На този етап от проучванията си историческата наука не дава еднозначен отговор на въпроса дали пожарът е умишлен.

Снимки от брой 41-и на списание „Илюстрована седмица" от 14 октомври 1923 година доказват размера на бедствието. Изданието излиза от 1923 до 1936 година в София като семейно илюстровано списание с редактори през времето Д. Григориев, С. Наумов, И. Сливополски Пилигрим, Г. Генович, Ст. Дамянов... Страниците му съхраняват за потомците знаменателни за България факти и събития.

Според проучване на Красимира Йончева, историк и член на „Врачанските къщи", в момента течението на „Илюстрована седмица" е недостъпно в Народната библиотека (НБКМ) в София поради изпращането му на реставрация. Липсва и във фондовете на Университетска библиотека (СУ „Св. Климент Охридски"). Формално се съхранява, но на практика го няма и в Софийска градска библиотека.

Конкретният брой не е запазен в ТДА Враца. В РБ „Христо Ботев" Враца са налични само някои броеве, но не и този със снимките от пожара. В книгата си „Враца между двете световни войни" (2007) Иван Райкински, дългогодишен директор на РИМ Враца, публикува три от снимките, но без да посочи, че ги е заимствал от списанието.

Дигитализираното течение на „Илюстрована седмица" е достъпно в Народна библиотека „Иван Вазов", Пловдив.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук