Къде и как живееха софийските студенти преди 30 години (СНИМКИ)

Много са желаещите да постъпят там, но не всички имат това право. Допускането на студенти в общежитията се извършва във факултетните комитети на висшето учебно заведение в зависимост от успеха, дохода и характеристиката за обществено-политическата и трудовата дейност, направена им от комсомолското дружество в института и от домсъвета.

Някои мислят, че общежитието е малко по-добре обзаведено от съвременен луксозен хотел. Те смятат, че всяка стая е не по-голяма от миниатюрен апартамент в бледорозово с елегантна веранда и копринени завеси. И, естествено, остават разочаровани. Повечето от кандидатите обаче, са удовлетворени от удобствата и уюта в студентските общежития. Особено са подобрени условията за живот в тях след създаване на ОСП „Студентски столове и общежития“ през 1976 г.

Днес в София има петдесет жилищни блока /в Студентското градче, кв. „Изток“ – четвърти километър, и кв. „Лозенец“/, обзаведени съвременно, снабдени с персонал и необходимите учебни пособия. Те са различни по големина и архитектурен облик. В тях живеят 24 000 студенти и млади научни работници. За всеки институт има определени по няколко общежития в зависимост от броя на кандидатите. Настаняването започва с началото на учебната година. Тогава възниква незначителен, но нерешен проблем. Обикновено лятната бригада в София, настанена в един или няколко блока в студентския град, свършва в петък, два-три дни преди започване на учебната година и студентите трябва да напуснат общежитието, за да бъде то подготвено за настаняване. Така нуждаещите се от квартири остават за два дни на… улицата. Те са принудени да търсят приятели и приятелки, за да пренощуват у тях.

Настаняването през първия учебен ден е неблагоприятно за студентите – отнема им целия ден и те нямат възможност да посетят първите лекции /за тези, които редовно ги посещават/, сладкарница „Пролет“, гостилница „Вкусното кебапче“ и други учебни и неучебни места. Свободни квартири за крайно нуждаещи се в общежитието се пазят през цялата година. Недоволни са студентите от това, че всяка нова година повечето от тях биват премествани в други стаи или блокове. Затруднени са и председателите на домсъветите, които често трябва да избират нови членове, без да ги познават.

Битовите условия в общежитията са добри. Стаите са обширни, уютни, мебелирани с най-необходимото. Към всяка от тях има антре с гардероб и баня. До по-високите етажи може да се стигне за секунди с бързоподвижните асансьори. На всеки етаж има читалня, офис, сушилня. Често обаче сушилните и офисите са заключени /служат за складове или електрическите печки не работят/. Поради това по-усърдните домакини готвят в стаите си и вечер заспиват сред „приятния“ аромат на запържен лук. Бельото се простира на въженца пред прозорците. В общежитията на Висшия институт по архитектура и строителство, Висшия машинно-електротехнически институт и други институти е особено наложително да има кинекси, необходими за чертежите и проектите на студентите. Не навсякъде те достигат, а и някои не работят.

Проблемът със спорта в едно отделно общежитие също не е напълно решен. Не става въпрос за това, всеки блок да си има кегелбан, игрище за голф, плувен басейн със спасител и масажист. Но поне една игрална зала с тенис-маса, шах и моникс е нужна. За това е предназначена ниската част на всеки блок. Но много често тя служи за други цели – за сушилня или за помещение за хигиенни нужди, както е например в блок № 36. Въпреки недостига на спортни площадки и съоръжения в градчето има условия за спортуване. Построени са спортните зали „Христо Ботев“, „Октомври“, „Бонсист“, тенискорт, плувен басейн /в зала „Октомври“/, футболен стадион. Спортът се ръководи от кварталното студентско дружество „Бонсист“.

Много необходимо, особено за семейните общежития, е в тях да има детски кътове. А те са само няколко. Ако има повече детски стаи, децата по-малко ще бягат по коридорите и няма да вдигат такъв шум. Редът и дисциплината в общежитието зависят не само от правилника за вътрешния ред и от санкциите при нарушаването му, но и от самите студенти. Не е много забавно, когато взелият вече изпитите дърпа с все сила охлузените струни на китарата или магнетофонът му за петнадесети път повтаря най-новия запис от класацията „Това – да, това – не“ на „Музикална стълбица“. А в това време съседът му по стая чете за „поправка“ с по два памука в ушите и чука по стената, молейки за малко тишина. Много разпространени са тези звуци в общежитието по изкуствата, където, особено по време на сесия, се получава богата по- лифония. За да не си пречат обитателите, нужни са допълнителни, специални, отделени от сградата помещения за репетиции и подготовка. За запазване спокойствието и тишината след 21 ч. вечер обитателите на общежитието нямат право да приемат гости отвън в стаите си. Изключения се правят за близки, дошли от далеч, и то с разрешение на управителя, домакина или председателя на домсъвета. За такива посетители е необходимо да има стая за преспиване срещу определена такса, тъй като не винаги в последния момент могат да се намерят свободни места в хотел. А такива стаи не са предвидени.

За спазване на вечерния час и поддържане на реда се грижат и портиерите. Някои от тях стриктно изпълняват и преизпълняват задълженията си така, че се случва закъснели младежи /понякога и влюбени/ да влизат в стаята си /предполага се, че в своята/ през прозореца, качвайки се по водосточната тръба или с помощта на въже от чаршафи.

Според Димитър Дакашев – заместник-генерален директор на ОСП „Студентски столове и общежития“, пропусквателният режим в общежитията все още не е на равнище, но пред стопански съвет е предложен нов подобрен проект, който, след като бъде одобрен, ще се осъществи на практика. Често вечер от 21 до 23 ч или в съботни и неделни дни студенти, обикновено от домсъвета, помагат на портиерите, като дават дежурства на информацията и пропусквателния пункт. Би трябвало да се оказва помощ и на персонала, който чисти, и то главно там, където не достига. За това е необходимо в определени дни да се премине на самообслужване. Oще при настаняването да се направи график и се уточни кой и кога ще чисти читалните и другите общи помещения.

Опазва ли се социалистическата собственост в общежитията?

В общи линии – да. Има, разбира се, и изключения. Всичко зависи от доброто възпитание и съзнателното отношение на обитателите и техните гости. Има случаи, когато един месец след настаняването е необходим вече основен ремонт на някои стаи и общи помещения. Може би преди да постъпят в общежитието на някои студенти трябва да се дадат „мъдри“ съвети и наставления. Да им се поясни например, че човек на стол седи, на масата се храни, а не обратното, а в читалнята се чете и пише, а не се играе футбол.

Борис Чакъров – партиен секретар на ОСП, отговорник за ремонтните услуги и експлоатацията, заяви, че само за планов ремонт, който се извършва на пет години, държавата изразходва един милион и 260 хиляди лева /без реконструкцията и поддръжката на блоковете/. A, често се налага да се направи и авариен ремонт, за който също е нужна не малка сума в зависимост отя повредата.

Чувствува се остро липсата на комбинат за битови услуги. За да си поправи обувките, зашие дрехата, занесе бельото на пране и се подстриже, студентът трябва да „прескочи“ до други райони на столицата. Построените от години конструкции за студентски стол № 5, съвсем непрактично на сто метра от стол № 4, са устояли на дъждове, бури и земетресения. Те са предназначени да се превърнат в сграда за битов комбинат, но това все още не е осъществено.

Транспортът от градчето до центъра е осигурен. Има обаче някои часове – особено утринните и вечерните, когато автобус № 94 е препълнен с пътници, тъй като обслужва и други големи квартали на София. Не много лесно сутрин студентите успяват да се придвижат и стигнат навреме за началото на първите лекции и упражнения. Необходимо е в тези натоварени часове да се отпуснат директни експресни автобуси от Студентския град по линията на № 94, които да осигурят бърз и удобен превоз на младежите до учебните заведения и централните части на столицата.

Източник: сп. „София“, 1985 г.