Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов се е ангажирал да адвокатства на уличените в корупция и отстранени от длъжност кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Това се разбира от писмо на Панов до административния ръководител на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) Георги Ушев, пише "Правен свят".

В писмото Панов поставя срок до днес (18 юни) да му бъдат предоставени обяснения – защо при провеждането на съдебното заседание по искането на Специализираната прокуратура за отстраняването от длъжност на Иванчева и Петрова на 07 юни т.г., двете са били в съдебната зала с поставени белезници.

"Правен свят" потърси председателя на АСНС Георги Ушев за коментар, който отвърна, че е направил проверка по случая и отговорът е изпратен официално на председателя на ВКС.

От писмото на Панов до Ушев се разбира, че председателят на ВКС научил от публикации в медиите, че Иванчева и Петрова са били с белезници в съдебната зала. Това, според "съдия № 1", било в противоречие с "трайната практика" на Европейския съд по правата на човека и можело да се разглежда като нарушение на нормата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, регламентираща забраната за изтезания.

Всъщност, на 07 юни Десислава Иванчева и Биляна Петрова влязоха в съдебната зала с поставени белезници, тъй като на всички предишни съдебни заседания по разглеждане на мерките им за неотклонения и за отстраняване от длъжност, двете използваха присъствието на медиите, за да представят своята защитна теза по атрактивен начин - било чрез развяване на предварително подготвени писма, плакати и записки, било чрез крясъци, било чрез оплаквания за тежките битови условия в следствения арест и пъпчасването от тях. От близо три месеца, откакто отстранените вече от длъжност кметица на "Младост" и нейната заместничка имат досег със специализираното правосъдие, двете ползват съдебните зали на ул. "Черковна" 90, за да изнасят пресконференции по политико-правосъдни тематики. Така бе и на 07 юни, когато се проведе третото поред заседание на АСНС, на което бе разгледано искането за отстраняване от длъжност на двете задържани. Предните две заседания бяха отлагани, защото Иванчева и Петрова искаха да четат обвиненията, а после да ги преразказват пред медиите. Самото заседание на 07 юни продължи над 7 часа, през които се оказа, че Биляна Петрова междувременно е уволнена от временно изпълняващия длъжността кмет на "Младост". При опита на съдебната охрана да изведе Петрова от залата, настана суматоха, а крясъците на Десислава Иванчева направиха невъзможно съдът да изпълнява задълженията си. Репликите по адрес на съдебния състав станаха повод и за налагането на глоба от 200 лв. на Иванчева за "неуважение на съда".

Седмица по-късно се оказва, че лично председателят на ВКС Лозан Панов се е загрижил за правата и свободите на дуото Иванчева-Петрова, арестувано с току-що получената вноска от поискания половин милион евро подкуп от строителен предприемач в средата на април. Освен че писмото на Панов в полза на уличени в корупция в особено големи размери може да остави без работа един от известните адвокати по наказателни дела - Марин Марковски, който представлява Иванчева, защото за какво ти е адвокат, ако зад теб е "съдия № 1", актът на председателстващия Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да се разглежда и като натиск върху независимостта и вътрешното убеждение на съдиите, в конкретния случай – на съдебния състав, потвърдил отстраняването от поста на бившата кметица на "Младост".

Проявата на "нездрав" интерес на Панов по конкретния казус може да се тълкува като "миниране на делото", най-малкото, защото в цялата страна всекидневно се разглеждат стотици искания за взимане на "мярка за неотклонение" и за "отстраняване от длъжност", но няма практика досега лично председателят на ВКС да е проявявал загриженост за правата на задържаните лица. "Съдия № 1" твърди, че се е сезирал по публикации от медиите, но в писмото му се цитира конкретното дело и неговия номер. Значи ли това, че използвайки правомощията си, Панов е изискал това дело и се е запознал с него и ако това е така, то на какво основание, дали и как това е отразено в системата?

Действията на председателя на ВКС могат да се разглеждат като тенденциозни и поне по още две причини. Първата: преди два месеца подсъдим преби свидетел на входа на Специализирания наказателен съд, което изглежда не впечатли Панов, защото темата бе разисквана от Пленума на ВСС, но не по негово искане. Втората причина е далеч по-притеснителна, но и уличаваща Лозан Панов в натиск върху определени съдии, включително в качеството му на председателстващ Съдийската колегия на ВСС. В рамките на малко повече от един месец, Лозан Панов извършва втора проверка по адрес съдии от АСНС, които не членуват в една определена магистратска организация. 

След публикация, разкрила как при едни и същи факти и обстоятелства осъждан за финансови престъпления, разследван за данъчни измами и "пране на пари", проверяван за спекулативна търговия с лекарства, получава от два състава на АСНС две различни решения при определяне на "мярка за неотклонение", като в крайна сметка успява да се "прибере вкъщи", Лозан Панов, в качеството му на председател на ВКС, ръководи извършването на "странна" проверка по "случайното разпределение на делото" и формирането на съдебните състави. Без въпросите, които са били във фокуса на проверката, изобщо да са повдигани в статиите, от нейното заключение се разбра, че всъщност председателят на ВКС се е интересувал преди всичко как е формиран съдебният състав, който потвърждава "постоянния арест", но не и от фактите по делата. Проверката на ВКС установи, че Трети въззивен състав е формиран по правилата, което направи "грижата" на "съдия № 1" за правата на "домашния арестант" излишна. Подобна загриженост сега Панов проявява и по адрес на Иванчева и Петрова, вероятно защото председател на съдебния състав от АСНС, който взе решението кметицата на "Младост" да бъде отстранена от длъжност до приключване на разследването, е съдия Галя Георгиева, член на предишния състав на ВСС и като такъв - опонент на опитите на председателя на ВКС да лобира в полза на определени кръгове с явни интереси в съдебната система.

Освен че в действията на председателя на ВКС прозира тенденциозност и фиксация в очевидно неудобни за него съдии, подобен институционален натиск представлява груба намеса в независимостта на магистратите като цяло и на практика е в състояние да минира всеки опит за ефективна борба с корупцията, което пък се отразява негативно върху имиджа на страната в Европейския съюз.