Преди точно една година в столицата се проведе т.нар. „Марш за европейско правосъдие“. Участващите в него поискаха от родните юристи да демонстрират желание, воля и умения за работа, които да са съпоставими с тези на европейските ни и американски партньори.
Преглед на случилото се в родните правораздавателни органи говори, че българските юристи са отговорили достойно на хвърлената ръкавица. Ето и фактите:

През юни миналата година съдии, прокурори и следователи избраха с пряк (предимно електронен) вот своите представители в професионалната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС) на принципа „един магистрат-един глас“. През септември своя избор за съдебни кадровици направиха и българските депутати. Спечелилите места в съвета кандидати бяха избрани с внушително мнозинство, надхвърлящо 200 (от общо 240) народни представители. Днес ВСС работи далеч по-спокойно, въпреки честите опити на председателя на ВКС да организира сцени и сценарии, подобни на онези, които той често спретваше в мандата на предишното правителство на съдебната власт, когато там му правеше компания съдията, оправдал Марио Николов по аферата „Сапард“, когото помним като близък до провален правосъден министър и магистратка (бивша председателка на „Съюза на съдиите“ – съсловна организация, обхващаща едва 10% от българските съдии) станала нарицателна с бавната си работа и забавените дела.

В края на 2017г. пристигна поредният мониторингов доклад от Брюксел в сферите „Правосъдие и вътрешен ред“. Основната похвала в него касаеше дейността на вече бившата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), работата на нейния председател Пламен Георгиев и респективно прилагането на Закона за гражданската конфискация. Основната критика пък бе насочена към липсата на действия в битката с корупцията по високите етажи на власт. Справедливият упрек получи своя достоен отговор от споменатия вече Георгиев.
Под негово ръководство новата Антикорупционна комисия (КПКОНПИ) организира операцията по уличаването на Десислава Иванчева, кмет на столичния „Младост“ (втори по големина район в София) в корупционни действия в особено големи размери. Поисканият подкуп е 500 хиляди евро, тя е заловена с първата вноска от 70 хиляди евро (56 за нея, 14 за посредника Дюлгеров).
Паралелно с казуса „Иванчева“ и други институции на държавата демонстрираха воля за битка с корупцията и организираната престъпност.

1.Под ръководството на Иван Гешев, ръководител на административната специализирана прокуратура стартира мегапроцесът „КТБ“. Обвинителният акт е в размер на над 11 000 страници, а по него укриващият се от правосъдие ексбанкер Цветан Василев получи 146 обвинения за присвоени близо 3 милиарда лева от фалиралия му трезор.

2.Градската прокуратура в Пловдив арестува петима служители на местната Здравна каса. Представителите на държавното обвинение в града под тепетата хванаха уличените в корупция служители с подкуп надхвърлящ 50 000 лева.

3.Националната следствена служба в лицето на ръководителя й Борислав Сарафов (бивш зам.-главен прокурор) и бившият член на ВСС Ясен Тодоров взе участие в операцията по задържането на петима служители на КАТ-Благоевград, начело с началника им Данаил Стоицов.
В това време главният прокурор посрещна в София американският си колега Джефри Сешънс, който е и правосъден министър на Съединените американски щати (съгласно конституционната им уредба, знаем добре, доста различна от нашата). Сотир Цацаров проведе две срещи със Сешънс, по време на които основните теми бяха свързани с наказателното преследване на тероризма, трафика на наркотици, трафика на хора, нарушаване правото на интелектуална собственост и двустранните споразумения в областта на международното правно сътрудничество.

С други думи – Цацаров отново потвърди ангажимента, който пое преди месец – младият българин Желяз Андреев няма да бъде екстрадиран в САЩ. За което и нашите институции ще влязат в открит диалог с американските си колеги. Е, вече го направиха – главният ни прокурор постави въпроса пред американския главен прокурор и министър на правосъдието и на практика даде открит урок как висшите държавници може и трябва да защитават националния интерес. Какво повече от това?

Какво по-западно признание за Цацаров от факта, че само в рамките на половин година той прие в София най-важните юристи във Вашингтон и в Брюксел – Джефри Сешънс от администрацията на президента Доналд Тръмп и Вера Йоурова от администрацията на Жан-Клод Юнкер – председател на Европейската комисия.
Парадоксално, но за визитата на Сешънс няма да откриете почти нищо във финансираните с чужди грантове медии. Парадоксално, защото не би ли следвало работещите благодарение на такива грантове, да очертаят като новина номер 1 на седмицата, а и на месеца, срещата между държавните обвинители на САЩ и България.
Не, те мълчат. Вероятната причина за това е, че според публикации в медиите въпросните издания са основен фундамент на солидна задкулисна структура, ръководена от подсъдими и обвиняеми олигарси, за влияние в обществения живот на страната. А за това влияние им е нужно да опитомят прокуратурата. Преглед в сделките на основния ментор на кукловодите дава отговор защо битката е с Цацаров. Знаем от неговата меко казано спорна бизнес история, че той е придобил без да плати стотинка предприятие за стотици милиони (монопол не само в България, но и на Балканите). Малко след това по случая получава обвинение, което се проваля в съда благодарение на „усилията“, които полага прокурора по скандалния случай. Ето затова днес им трябва подчинено държавно обвинение.

Така че толкова „прозрачно“ работят грантаджийските медии, че дори не разбраха за срещите между Цацаров и Сешънс. За щастие, обаче, европейските ни и американски партньори очевидно не ползват за информация относно действията на родните правораздавателни органи малотиражните медии, които незнайно по каква причина все още получават чуждо финансиране.

Българските юристи, начело с главния прокурор, си свършиха работата през последната година. Това говорят фактите. А когато фактите говорят, дори Прокопитата (трябва да) мълчат.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!