"Краят на една епоха. Отиде си първият мол в Младост" - с тези тъжни думи започна пост на журналистката Лияна Панделиева в личния й фейсбук профил. 

Ето за какво скърби тя:

"Магазинчетата на Пътеките. Те бяха първият ни мол, мястото за разходки, зяпане и пазаруване; мястото, където все по-често се намираха тънки черни чорапогащници, модни джапанки, вносни якета и блузи, а също и невиждани дотогава домашни потреби. 

Почти като кореком стана, ама с левове и без тоблерон и шоколадови яйца. 

Годината ще да е била около 1987. Бурно растеше Младост 1-А. На широкото поле, което делеше Първа Младост от 1-А се появи асфалтирана пътека, която да е връзка за пешеходци между двата квартала и малко след това се появиха първите ламаринени магазинчета от двете страни на пътеката, залепени стройно едно за друго. 

И започнаха да се пълнят с невиждани досега стоки - маратонки (тогава им казвахме адидаски, щото това си знаехме). В този период тържествено отделихме Romica, щото беше друга работа - не беше некаква си "адидаска". 47 лева струваше ромиката, а обикновени гуменки 4 лева! За който е твърде млад и не знае за какво говоря.

И после: откъде ще купим подаръци? - ми от Пътеките. Къде ще се разходим за малко? - На Пътеките. 

Когато тези търговски алеи започнаха да се увеличават и броят на стоките да се множи, сякаш животът беше станал перфектен - намираха се дънки в различни номера, хубави на вид обувки и ботуши също в богата номерация. Започна зареждане на магазини със стоки, които се шиеха у нас на ишлеме. Изведнъж сякаш забогатяхме. 

Пътеките просъществуваха активно до около 2010 г, но тогава упадъкът им вече беше осезателен. Големите молове се множаха, китайските стоки се намираха навсякъде. Останаха активни отколешният магазин за хляб, месарският, плод-зеленчуци, кинкалерия, дюнерджийници. 

Преди няколко дни мястото бе заградено и днес видях останките. На мястото ще се издигне луксозна кооперация с подземни гаражи (то оставаше да е без гаражи!). 

Да, стана ми мъчно. Сетих се за един следобед, била съм на 18 и с черно бомбе, дълъг до земята шлифер, стегнат в талията, копринен шал, преметнат през рамото, минавах оттам наперена и вдъхновена - отивах към първото си работно място, където щях да карам практика. 

Е, сбогом Пътеки".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук