Занимавам се с фотография. От 14 години съм в София. Още като бях студент, пътувах с Божидар. Обикаляхме Македония, Сърбия, България и т.н. В музея съм от 7 години, преди това бях като заместник на неговия шофьор. Това заяви в ефира на "Събуди се" племенникът на Божидар Димитров - Тодор Димитров.

"На 18-годишна възраст, когато бях, почина баща ми. Тогава той ме извика в София, за да уча. Тогава се превърна в мой втори баща", разкри той. 

Той разкри, че в Македония не навсякъде са били долюбвани. "Случвало се е да ни целят с камъни и да ни псуват. Случвало се е обаче и много хора да разпознават Божидар и да му се радват."

"Последните години пътуваше по-малко. Имаше здравословни проблеми", приза Тодор.

"Недовършени останаха много негови неща. Голямата базилика в Плиска беше последното нещо, с което се бе захванал. Започна я, което пак е нещо. Много е трудно да продължиш живота на Божидар. Няма да има друг като него скоро. Просто снимам за музея. Той имаше много големи успехи", призна племенникът на историка. 

"Божидар беше много широко скроен и обичаше да помага на всички. Беше наистина добър човек. Няма нещо, което да забравя от него.  Последно с него си говорихме за кучета и един приют, където да ги закараме. Последната година и половина той имаше доста оплаквания от сърце. Донякъде спазваше забраните на лекарите, но не можеше всичко. Не познавам човек с толкова силен дух, като неговия.

Племенникът му си спомня, че Божидар е починал в деня, в който щерка му имала рожден ден. "Разбрах, че е седнал на една пейка и започнал да диша тежко. 10 минути преди това се чул с дъщеря си и се разбирали да ядат торта. След като му прилошало за 15 минути ми звъннаха 3 пъти. През единия ми казаха, че все още май диша. Последното позвъняване беше фатално, казаха ми, че е дошла линейката и той е починал", разкри Тодор. 

"Аз разпръснах прахта му. Изпълнихме желанието му", призна той и добави, че се надява историята да напише само хубави неща за Божидар Димитров.