На 19 октомври Македония се изправя пред съдбоносен избор – вотът на депутатите за конституционни промени в парламента. Промените са част от имплементацията на Договора от Преспа за разрешаване на спора за името на Македония, отбелязва БГНЕС в обширен обзорен коментар по темата.

Предложението за изменение на Конституцията включва няколко възлови пункта. Правителството предлага добавяне на прилагателното Северна в името на Република Македония и това да се направи в целия текст на Конституцията на страната преди думата Македония. Измененията в преамбюла на Конституцията се предлагат, за да се спази договорът с Гърция и да се променят двама членове. Правителството предлага изменения в по-твърда гранична гаранция в член 3 от Конституцията, която вече беше изменена през 1992 г.

„ С новия проект ще се декларира зачитане на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните държави и с това ще се уточнява твърда гаранция за трайността на границите и че Република Македония няма териториални претенции. Това ще означава защита на териториалната цялост на Република Македония и съседните страни“, каза говорителят на правителството Миле Бошняковски.

Правителството също така предлага изменение на член 49 от Конституцията за грижи за македонците и диаспорите в чужбина, който също бе изменен през 1992 г. „С промяна в конституцията сега ще се декларират грижи за културните, икономическите и социалните права на членовете на македонския народ и всички наши граждани в чужбина, без това да означава намеса в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи във всякаква форма и поради каквато и да е причина“, каза Бошняковски.

За приемането на конституционните промени са необходими 2/3 мнозинство в парламента или 80 народни представители в 120-местния парламент. Управляващото мнозинство на премиера Зоран Заев разполага със 72 депутати. За да бъдат приети промените за тях ще трябва да гласуват и народни представители от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Нейният лидер Християн Мицкоски все още отстоява позицията, че партията му не трябва да гласува в подкрепа на промените.

Премиерът Зоран Заев подчерта, че сега най-голямата отговорност за бъдещето на страната е в ръцете на законодателите. Той призова всички да гласуват по свой избор, особено тези, които се колебаят и мислят как да гласуват. „Погледнете към бъдещето - бъдещето на вашите деца“, каза премиерът, като добави, че волята на гражданите е държавата да продължи напред. Лидерът на Социалдемократическия съюз /СДСМ/ и премиер на Република Македония Зоран Заев на няколко пъти каза, че ако не се стигне до приемане на промените, в страната ще бъдат организирани предсрочни парламентарни избори.

Според него неприемането на решение за промени в Конституцията ще хвърли Македония в изолация и ще възстанови политическите травми, които страната е преживяла през последните 27 години и особено през последните няколко години. "Гласът за европейското бъдеще на Македония ще отведе страната до пълноправно членство в НАТО и ЕС", каза Заев. Той призова разделението по партийна линия да приключи и да бъде постигнато помирение във връзка със събитията от 27 април 2017 г., когато се стигна до кървави сблъсъци в парламента в Скопие. Тогава тълпа противници на СДСМ нахлу в парламента и снимката на Заев с окървавено лице обиколи света.

Ден преди началото на дебатите в парламента в Скопие върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини предупреди, че "Договорът от Преспа е уникална възможност за помирение и затваряне на 20-годишния спор между Скопие и Атина". "Тази възможност може и никога повече да не се повтори“.

Договорът за името бе подписан на 17 юни от министрите на външните работи на двете страни. "Това е окончателният Договор за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство. Той гарантира македонското бъдеще, защитава македонската идентичност, език, герб, химн и флаг. Договорът позволява започването на преговори с ЕС, гарантира и приятелството и сътрудничеството между Македония и Гърция", пише Заев и уточнява, че той е съгласно резолюциите 817 и 845 от 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН.

Първата част от Договора се отнася до разрешаването на различията около името и добросъседските отношения. Втората част се отнася до увеличаването на сътрудничеството между Гърция и Македония, дипломатическите отношения, партньорството в международните и регионалните организации, икономическото сътрудничество, както и това в областта на образованието, науката, здравеопазването и полицейското партньорство и това в областта на отбраната. Третата част от Договора засяга начина за разрешаване на споровете.

В Македония на 30-ти септември бе проведен референдум за промяна на името и за започване на преговори за членство в ЕС и НАТО. В допитването участваха 666 000 граждани. Близо 92 на сто от тях подкрепиха Договора. Избирателната активност бе 37 на сто. -Борба с опозицията- За да влезе в сила споразумението от Преспа, то трябва да бъде одобрено от парламентите на двете страни.

Най-голям отпор конституционните промени получават от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и нейния лидер Християн Мицкоски. Членове на ЕНП предупредиха, че ВМРО-ДПМНЕ би могла да бъде изключена от своето европейско семейство, ако продължи да се отнася деконструктивно към Преспанския договор. Европейската народна партия, най-голямата и най-влиятелната политическа група в Европейския съюз, в лицето на своя председател Жозеф Дол предупреди, че ако ВМРО-ДПМНЕ не позволи демократичен дебат за приемането на Преспанския договор, партията "ще трябва цялостно да поеме отговорността за всички последствия, пред които ще се изправи страната".

Ръководител на ЕНП е информирал Мицковски, че една от възможните последици, с които ще се сблъска ВМРО-ДПМНЕ, е изключване от редиците на тяхното европейско семейство. Помощник-държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия, Уес Мичъл изпрати писмо на лидера на ВМРО-ДПМНЕ, в което го информира, че САЩ са разочаровани от позициите на лидерите на тази партия, включително и лично от него. „Призовавам ви да създадете възможност, и гласно и в личен план, за депутатите от вашата коалиция да решат как ще гласуват за конституционни промени, освободени от заплахи от насилие, отмъщение или друга форма на принуда. Това е исторически важен момент за вашата страна, момент, който изисква смело лидерство и зрялост. Като истински приятел и поддръжник на Македония ви призоваваме да оставите настрана партийните интереси с цел насърчаване на общите стратегически интереси и осигуряване на по-светло бъдеще за граждани в европейското семейство на народите“, се казва в писмото.

Комисията за демократично партньорство на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ в писмо, адресирано до премиера Зоран Заев отправя насърчение за пристъпване към конституционните промени, които са необходими за изпълнението на Договора от Преспа, въпреки предизвикателствата след референдума, сред които и откритите и скритите руски усилия да подкопаят договора. Писмото е подписано от Питър Роскам, председател на Републиканската партия, и Дейвид Прайс, заместник-председател на Демократическата партия, а е изпратено от името на 20 конгресмени републиканци и демократи.

В сряда гръцкият външен министър Никос Кодзиас се оттегли от поста си. Основната причина за това е стълкновението му с Панос Каменос, коалиционен партньор и лидер на „Независими гърци“. Според гръцки медии скандалът бил предизвикан от позицията на Каменос по отношение на Договора от Преспа.

Премиерът на Гърция Алексис Ципрас заяви, че ще поеме овакантения пост. След което увери, че е "решен" да запази забележителното споразумение със съседна Македония въпреки оставката на външния му министър. „Реших през следващия период лично да поема министерството на външните работи и отговорността му. В същото време изпращайки послание, че този мой избор е избор, който е сигнал за моята решителност да направя всичко, което е в моите ръце и да осигуря успешно завършване на историческия Договор от Преспа, което подобрява международната роля на страната“, каза той.

Вчера Македония стартира двудневните преговори за присъединяване към НАТО. Делегация на правителството на Република Македония, водена от вицепремиера и министър на отбраната Радмила Шекеринска, заедно с националния координатор за НАТО Стево Пендаровски откриха сесията с помощник генералния секретар на НАТО, посланик Алесандро Алваргонзалес и с екипа на НАТО за преговори с Македония .

Два дни Македония, заедно с екипите на НАТО, ще преговаря за пет глави от условията за присъединяване към Алианса. Тези преговори се отнасят както за политическите критерии, така и за военните и финансовите. Във връзка с началото на преговорите НАТО направи изявление: „Преговорите покриват сигурността, отбраната, политически, правни и финансови въпроси, както и целите и сроковете, които Скопие трябва да изпълни по време на и след присъединяването. Това е продължаване на работата на присъединителния процес, който започна през юли по покана на съюзниците на срещата на върха в Брюксел. Скопие има историческа възможност да приложи Договора за името и да въведе страната в евроатлантическото семейство. Това ще спомогне за укрепване на мира и стабилността в Западните Балкани“.

Македония ще допринесе с 0,0721% за бюджета на НАТО, заяви Стево Пендаровски. Формулата се основава на бързи изчисления на Световната банка, свързани с размера на държавата и нейния БВП, обясни Пендаровски. Той апелира за патриотичното съзнание на депутатите в македонския парламент, които точно сега трябва да гласуват за необходимите конституционни изменения. „Да затворим въпросите "Ще ни бъде ли?", "Ами ако има опасности, кой ще ни защитава, с кого ще се защитаваме взаимно?". Надявам се, че тази патриотическа съвест ще заработи при всички депутати, относно това да бъде или не, не в смисъл на катастрофални сценарии, а в смисъла - защо да не бъдем част от нормалния, развития, демократичния свят, когато вече ни се дава тази възможност“, каза Пендаровски. 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ