25 юли: 1201 години от изтребването на византийците във Върбишкия проход

При качването си на престола първоначално хан Крум води политика на мир с Византия и насочва своето внимание към северозападните граници на българската държава, които са застрашени от франките. Разширяването на българските владения на запад обаче предизвиква сериозно безпокойство в Цариград и през 807 г. император Никифор I Геник предприема поход - той достига с войските си до Одрин, но е принуден да се върне заради бунт в Мала Азия.<br /> <br /> Използвайки нарушаването на добросъседските отношения, Крум на свой ред потегля на юг. През 808 г. той се насочва по долината на река Струма и разгромява посрещналите го византийски войски, а през 809 г. превзема Сердика (днешна София).<br /> <br /> В късната пролет на 811 г. Никифор I Геник замисля нов поход срещу България. През юли 811 г. византийският император нахлува в пределите на България с голяма войска. При граничната крепост Маркели е посрещнат от пратеници на хан Крум с мирно предложение. Никифор I Геник отхвърля предложения мир и на 11 юли същата година преминава от юг през източно-старопланинските проходи, като разбива българския отряд, охраняващ граничните теснини. По нареждане на хан Крум българската войска се оттегля в планината.<br /> <br /> На 14 юли Никифор стига до столицата Плиска и войската му я превзема, опожарява и избива част от мирното й население, включително жени, деца и старци. Византийският император взема със себе си съкровищата на българския владетел.<br /> <br /> Хан Крум отново изпраща пратеници при Никифор I Геник с предложение за сключване на мирен договор, но василевсът го отхвърля. Тъй като няма какво да прави в опожарения град и не открива българските войски, Никифор поема обратно към Константинопол. По пътя византийската войска ограбва и опустошава българските земи.<br /> <br /> През това време хан Крум успява да организира голяма войска и да привлече на помощ аварски отряди и славянските племена, като въоръжава дори и жените.<br /> <br /> Вторият стратегически ход на Крум е да подготви Върбишкият проход за решителната битка: подкопани са скали над най-тесните места на прохода и са струпани камари камъни, подсечени са вековни дървета... Накрая на клопката пътят просто е преграден.<br /> <br /> Българските войски нападат през нощта византийския лагер на входа на прохода и принуждават неприятеля да започне зле организирано изтегляне. Историци твърдят, че виждайки капана, в който са попаднали, император Никифор извикал: &bdquo;И птици да сме, няма как да прехвръкнем!&rdquo;<br /> <br /> След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, от обкования със сребро череп е изработена ритуална чаша, което представлява акт, свързван с религиозните представи на старите българи. Твърди се, че с нея Крум пил наздравица в чест на победата си.<br /> <br /> Победата при Върбишкия проход е едно от най-големите достижения на българското военно изкуство през средните векове, превърнало България в достоен противник на могъщата Византийска империя.<br /> <br /> През следващата година българският хан замисля нови действия против Византия. Тъй като не разполага с достатъчно сили, той предлага на новия византийски император Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде възобновен мирният договор, сключен през 716 г. между Тервел и Теодосий. От Цариград последва отказ. Византийският владетел потегля на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, неговите войски претърпяват поражение (22 юни 813 г.). Загубата на битката при Версиникия довежда до свалянето на Михаил I Рангаве от престола. На 11 юли 813 г. за византийски император е коронован Лъв V Арменец (813-820 г.). На 18 юли 813 г. хан Крум е пред стените на Константинопол, където извършва жертвоприношения на хора и животни, нагазва в морето и поръсва войниците с вода. Между двамата владетели е уговорена среща за подписване на мирен договор. Намерението на византийците е по време на тази среща българският владетел да бъде отстранен по вероломен начин. В организирания заговор загива кавхан Иратаис. В отговор хан Крум опожарява цялата околност заедно с къщи, църкви, манастири и крепостите от Абидос до Адрианопол. За обсадата на Константинопол хан Крум организира 30 хилядна армия, облечена в ризници и снабдена с обсадна техника, натоварена на 5000 коли и теглена от 10 000 вола. Но на 14 април 814 година хан Крум умира от вътрешен кръвоизлив и походът не е осъществен. След смъртта на Крум Страшни Византия най-после си отдъхва.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />