По време на войната с терористите в Сирия и в Ирак танкове бяха използвани както от страна на правителствените сили, така и от бунтовниците и терористите. Използвани са машини от различни поколения – от следвоенните до най-съвременните, за които близкоизточните пустини и градове станаха изпитателен полигон.
Не може обаче да се каже, че бойните действия в Сирия радикално са обогатили руските военни по въпросите на тактиката при използването на бронираните машини, пише руският специализиран сайт vpk-news.ru. Те само са потвърдили горчивия опит от войната в Чечня.
 
Няма да има втора Прохоровка
 
За американците обаче някои аспекти от спецификата на използването на танковете в Сирия и Ирак станаха откровение. Руският блогер Александър Афанасев превел на руски аналитичния материал на американския експерт Крис Ернандес, ветеран от морската пехота и танкист от Националната гвардия, участник в бойните действия в Афганистан и Ирак. В него той размишлява за уроците от сегашната война в Близкия Изток.
 
Ернандес счита, че вече не трябва да се очакват в подобни конфликти сражения като при Прохоровка (Курск, 1943 г.) или Ел Аламейн (Африка, 1942 г.). Не трябва да се очаква, че повечето сблъсквания ще стават в практически идеални за танковете пустини като в операция „Пустинна буря” (Ирак, 1991 г.).
 
Според експерта, на танкистите ще им се налага да действат в крайно неблагоприятен ландшафт, сред урбанистични развалини като тия в Мосул и Ракка.
 
Неуязвимостта на „Абрамса” е силно преувеличена
 
Такива условия ще позволят на противниците (терористи или бунтовници) да се приближат до танковете на дистанция за „кинжален огън” и да ги атакуват в мъртвите зони с всички разполагаеми средства, включително „Коктейл Молотов” и други подръчни средства.
 
В такава ситуация наблюдателните средства на танковете – перископи и прицели – са съвършено недостатъчни за контрол на обстановката и бойните машини се оказват практически слепи.
 
Експертът констатира, че неуязвимостта на американския танк „Абрамс” е силно преувеличена, особено при разпространените в Близкия Изток съвременни РПГ и ПТРК.
 
Всичко това прави пехотното прикритие на танковете най-важно и необходимо условие за тяхното използване. Според американския ветеран, тези азбучни истини не са очевидни за всички във въоръжените сили на САЩ. Това се потвърждава и от огромните загуби на коалицията в Мосул (над 60 танка).
 
Американският ветеран отделя специално внимание на оръжието на танкистите. Сега на екипажа на „Абрамс” се полага само една щурмова карабина М-4, останалите танкисти са въоръжени с пистолети. При това те практически нямат необходимите навици за стрелба с карабина, с тях не се провеждат занятия по огнева подготовка. Според Ернандес, тази ситуация е недопустима.
 
Крис Ернандес завършва обзора си с няколко патетични призива към ръководството на Сухопътните войски на САЩ „да си научат сирийските уроци”.
 
Превод и редакция: БЛИЦ