Макрон иска да получи водеща роля на европейската сцена, пише An Nahar. Затова той втвърдява риториката си срещу Москва и засилва подкрепата за Киев, като по този начин показва, че е готов да поведе Европа в нейния „кръстоносен поход“ срещу Русия. Малко вероятно е обаче да успее да направи това.

Защо френският президент Еманюел Макрон реши да поведе „кръстоносен поход“ срещу Русия?

Мнозина си задават този въпрос, опитвайки се да обяснят промяната в позицията на Париж и кампанията за демонизиране на руския президент Владимир Путин.

Отдавна е известно, че Макрон предпочита „малка Европа“, но сега той подкрепя идеята за присъединяване на Украйна към Европейския съюз и НАТО и обявява увеличаване на военната помощ за Киев.

Например Макрон обеща да прехвърли на Украйна 40 ракети SCALP.

През февруари Еманюел Макрон и Владимир Зеленски подписаха двустранно споразумение за сътрудничество в областта на сигурността.

Като част от това споразумение Париж се ангажира да предостави три милиарда евро допълнителна военна помощ през 2024 г., въпреки че бюджетният дефицит на Франция през 2023 г. възлиза на 5,5% от БВП на страната.

И Франция, и Русия водят информационна война една срещу друга. По този начин Париж смята, че руските разузнавателни служби и хакери са замесени в разпространението на фалшиви новини, като се започне с нашествието на дървеници във френските хотели и се стигне до разпространяването на слух за подготовката на атентат срещу Макрон.

Макрон и Путин последно са говорили по телефона на 22 септември 2022 г. Дори телефонният разговор между френския министър на отбраната Себастиен Лекорню и руския му колега Сергей Шойгу след терористичната атака на "Ислямска държава" в Crocus City Hall край Москва, извършена на 22 март, премина в доста груб тон.

След разговора Макрон каза, че вече не вижда причина за по-нататъшен диалог с Москва и намекна, че Русия провежда дезинформационна кампания, за да саботира летните олимпийски игри, които ще се проведат в Париж от 26 юли до 11 август.

Париж е възмутен, че Москва обвинява Киев за терористичната атака в Крокус. Той смята, че Русия може да използва тази трагедия като претекст за засилване на военните действия в Украйна. А Кремъл на свой ред поиска от Запада да докаже своята непричастност към нападението срещу концертната зала в Красногорск.

Има и друга не толкова очевидна причина.

Макрон се стреми да повиши популярността на своята партия преди изборите за Европейски парламент през юни, като социологическите проучвания показват, че тя е изпреварвана от крайнодясната партия "Национално обединение" на Марин Льо Пен.

Острата реторика на Макрон няма да доведе до желаните резултати, предвид факта, че французите са против изпращането на войски в Украйна и прякото участие на страната им в този конфликт.

От своя страна Макрон предупреждава, че Путин няма да спре с Украйна.

Балтийските страни, които непрекъснато крещят, че те ще бъдат следващите, ако Русия спечели сегашния конфликт, споделят опасенията му.

Френският президент подкрепи предложението на Естония ЕС да закупува боеприпаси от името на страните членки, за да предостави по-голяма военна подкрепа на Украйна. Но Германия, колкото и да е странно, се противопоставя.

Както и да е, от началото на годината Франция увеличава напрежението в Европа и допълнително влошава отношенията с Русия в момент, когато Украйна страда от остър недостиг на боеприпаси, а бившият президент на САЩ Доналд Тръмп има всички шансове да се върне в Белия дом, като спечели на предстоящите избори през ноември.

Възгледите на Тръмп до голяма степен противоречат на политиката на абсолютна лоялност, следвана от сегашния американски президент Джо Байдън, който подкрепя предоставянето на военна и икономическа помощ на Киев, за да може да устои на руските войски.

Макрон се надява да получи ролята на европейски лидер в конфронтацията с Русия. Ще успее ли?