Информация, че огромни безотчетни и неясни пари се стичат при демократите от "леви групи" изглежда, че потвърждава анализа на Педро Гонзалес от тази седмица, озаглавен "Управляващата класа отвръща на удара", предават световните осведомителни агенции.

"Мрежа от леви групи с бюджети, които надхвърлят тези на консервативните ядра като фондация "Херитидж" най-вероятно ще залеят изборите през 2020 с анонимни, черни пари''.

Тук управляващата класа отвръща на удара. Това заливане с пари, което има за цел да изтласка на преден план демократичния кандидат-президент с влошено ментално състояние до финалната линия не идва нито от градските чернокожи, нито от някоя социална кухня.

Тези черни пари идват от богатите и най-богатите. Те имат за цел да попречат на Доналд Тръмп да спечели изборите през ноември и съответно да продължат това, което донорите виждат като революционен експеримент в американската система и правителство.

Педро ни призовава да не се разсейваме от крясъците за "непривилегированите" и "крайнодесния екстремизъм" на Тръмп.

Хората, които са зад анти-тръмписткия кръстоносен поход, и които ежедневно създават кризи и скандали за да го свалят, представляват един естаблишмънт, който Тръмп победи, но не измести.

И сега те идват за него - Дълбоката държава, неоконсервативните глобални интервенционалисти, културната индустрия, която мрази упорството и поведението му, както и приятелчетата на Обама и Клинтъните в медиите.

От тяхна гледна точка и от тази на "Никога-Тръмп" и републиканците от Линкълнския проект, Тръмп не е типът човек, който трябва да се намира в Белия дом. Той е аутсайдер, който им пречи. Освен това, твърде често той не слуша мъдрите съвети на "експертите".

Педро Гонзалес говори за парите, както и че голяма част от опозицията срещу Тръмп има контрареволюционен характер. Богатите и тези, които имат власт го презират, докато бялата работническа класа, набожните хора от провинцията и младите жени, които не са ходили в университет, формират ядрото на симпатизантите му.

Кой, освен тотален идиот би сбъркал Мишел Обама, върховната надута посредственячка с бедна чернокожа майка, докато първата говори, че е срещу "белите привилегии" от висотата на имението си за 11 милиона долара в Марта Виниърд.

Още повече, че докато демократите се опитват да се харесат на работническата класа, плутократи като Тед Безос, Джеф Безос, Тед Зъкър, Джордж Сорос, Марк Цукерберг и всякакви холивудски звезди седят зад тяхната кауза.

Тъкър Карлсон добре отбеляза това, казвайки, че "нашите лидери са решили да накажат средната класа, че е гласувала за Тръмп".
Но бих добавил две определения към аргументите на Педро, които подчертават уникалността на настоящата контрареволюционна ситуация.

Тази гневна съпротива идва от институционалното Ляво, което застава срещу това, което изглежда като загриженост за националните интереси от страна на дясното. Не всички контрареволюционери идват от десницата и със сигурност не всички левичари са на власт или се страхуват, че ще я загубят.

Докато комунистите в Полша се бият срещу полските католически националисти или републиканците в Испания, които се съпротивляват на Франко, левият естаблишмънт може да се опише като контрареволюционери, които се съпротивляват на революционното дясно.

Днес из цяла Западна Европа популисти се борят да вземат властта от глобалистката капиталистическа класа, която активно подкрепя ЛГБТ каузата и приветства мюсюлманската имиграция от Третия свят. И тук контрареволюционерите са вляво.

Друг усложняващ фактор съм, който съм обсъждал в книгата "Антифашизъм - курсът на кръстоносния поход" е, че управляващата класа се е съюзила с опасни радикали, които искат да докарат нещата до крайния предел, който искат от елитите.

Директорите на Pepsico, Citibank, Netflex и десетки други глобално активни корпорации са повече от готови да дават и заливат с пари Блек лайфс матър или Антифа, но това може би е само за да свалят настоящата администрация чрез създаването на хаос в градовете.

А може би играят и модната роля на "будни" и "социално справедливи" капиталисти, и като Голдман Закс да изискват служителите си да използват транссексуални обръщения на работното място.

Но дали тези дарители и меценати ще искат бандитите да продължат да рушат градовете ни, ако партията им спечели?

Ами Бил Кристъл, Дженифър Рубин, Мит Ромни, Джон Касич, Майкъл Блумбърг членовете на семейство Буш и други хора от статуквото, които подкрепят Байдън? Дали искат Зелена Нова сделка с Александра Окасио-Кортез в кабинета на Байдън или може би "мирните протестиращи" от Блек лайфс матър на масата на новото демократично правителство? И ако предположим, че тези контрареволюционери не искат това да се случи, какви мерки са готови да приложат за да държат екстремистите, с които са се съюзили далеч от властта?

Това, което може да причини моментална криза е, ако бунтаджиите продължат да беснеят. Тогава няма да могат да винят повече "расисткия" президент за всички проблеми.

В даден момент победителите от Демократическата партия може да се видят в ситуация да се разправят с неконтролируемите си избиратели. Не е напълно невъзможно в даден момент тогава, да бъде използвана сила, и както при бунтовете в Минеаполис да се направи връзка между безредиците и "крайната десница" с цел оправдание.

Възможното сравнение, което ми идва на ума е, когато Хитлер смазва кафявите си ризи щом идва на власт.

Може да не видим точно Нощта на дългите ножове в Америка на Байдън, но е повече от съмнително, че някой ще позволи на безредиците да си продължат самостоятелно.