Астронавтът Скот Кели държи рекорда за най-много последователни дни, прекарани в космоса, но постижението му идва с висока цена. След завръщането си на Земята, Кели е констатирал много здравословни проблеми, свързани с престоя му на Международната космическа станция (МКС), но той е бил напълно наясно с рисковете, когато кандидатства за 340-дневната мисия.
Учените изследват ефектите, които оказва откритият космос върху човешкото тяло, и се надяват привикването на Кели към земните условия да им помогне по-добре да разберат каква роля играе гравитацията що се отнася до човешкото тяло и здраве.

След една година в космоса, Кели се сблъсква с редица здравословни проблеми, които споделя в книга, озаглавена „Издръжливост”. Те са изключително изтощителни и ще се бори с тях до края на живота си. Космосът е достатъчно плашещ и без влошеното здраве на Скот Кели, но както изглежда, нулевата гравитация върви в комплект с нула здравни бонуси.

„Мога да усетя как тъканите на краката ми се подуват. Проправям си път към банята, местейки тежестта си от единия към другия крак, и с преднамерени усилия. Ляв. Десен. Ляв. Десен. Стигам банята, псукам осветлението и поглеждам краката си. Подути са като извънземни талпи и изобщо не са крака. „ Глезените му са толкова подути, че ако ги пипнете, няма да усетите нито една кост.

„По целия си гръб имам странен обрив, както по задната част на краката ми, задната част на главата и втата ми – навсякъде, където тялото ми се е докосвало до леглото.” Парещата кожа реагира като при алергия.

„Изложен бях на радиационно лъчение повече от 30 пъти над нормата за човек, живеещ на Земята. Това е еквивалентно на 10 рентгенови снимки на гърдите всеки ден. Радиационното облъчване увеличава риска от развитие на фатално раково заболяване до края на живота ми.” 


Скот Кели често вдига температура и не се чувства добре – сякаш тялото му постоянно се бори с някаква инфекция.

„Трудно ставам. Откривам края на леглото. Свалям си краката. Сядам. При всяко действие имам чувството, че се боря с плаващи пясъци. Когато вече съм изправен, болката в краката ми е ужасяваща и усещам нещо още по-тревожно от нея: как кръвта от цялото ми тяло се спуска към краката, също както кръвта се стича в главата ви, ако направите челна стойка.”

„Спал съм само няколко часа, но се чувствам замаян. Трудно идвам в съзнание, за да се помръдна и да кажа на Амико колко ужасно се чувствам. Наистина ми се гади, тресе ме и болките ми се влошават. Не се чувствах така след последната си мисия. Сега е много, много по-зле.”

„Март 2016 г., отново съм на Земята след година в космоса, или по-точно казано от 48 часа. Отблъсквам се от масата и се опитвам да се изправя, чувствам се като много стар човек, който се измъква от лежанка.”

„Всяка част от тялото ми ме боли. Всичките ми стави и мускули протестират срещу притискащото налягане на гравитацията. Също така много ми се гади, но все още не съм повърнал. Свалям си дрехите и лягам в леглото, наслаждавайки се на допира на чаршафите и натиска на одеялото над мен, на пухкавата възглавница под главата ми.”

Източник: sci-techuniverse.com, цитиран от framar.bg.