Кравите притежават невероятната способност да се хранят изцяло с трева, но този естествен процес има своите екологични последици. По време на ферментацията в техния търбух – едно от четирите отделения в стомаха – се отделя значително количество метан – парников газ, който е 28 пъти по-мощен от въглеродния диоксид (CO₂).

Средно една крава отделя около 200 кг метан годишно чрез оригване и отделяне на газове, а допълнителни емисии се генерират от оборския тор. Животновъдството е отговорно за близо една трета от свързаните с човешката дейност емисии на метан, които допринасят за около 30% от глобалното затопляне.

Борбата с метановите емисии: алтернативи и предизвикателства

За да се намалят тези вредни емисии, някои фермери вече прилагат хранителни добавки, които потискат производството на метан в стомаха на животните. Въпреки това, тези методи имат своите недостатъци – ефективността им е непостоянна, а снабдяването с добавки е трудно, особено за крави, които пасат свободно.

Революционно решение може да бъде ваксина, която да потиска образуването на метан още в храносмилателната система на животното. По тази концепция работи институтът „Пирбрайт“ в Обединеното кралство, който ръководи тригодишно проучване за разработване на такава ваксина.

„Привлекателността на ваксината е, че тя представлява добре позната и утвърдена практика с налична инфраструктура. Хората разбират ползите от ваксинирането на животните, което би улеснило внедряването ѝ“, обяснява Джон Хамънд, директор на научните изследвания в института „Пирбрайт“.

Международна подкрепа за революционната ваксина

Проектът е подкрепен с 9,4 млн. долара от Фонда за Земята на Джеф Безос, който финансира иновативни решения за справяне с климатичните промени. В разработката участват Кралският ветеринарен колеж на Великобритания и AgResearch – водеща лаборатория за селскостопански иновации в Нова Зеландия.

Очакванията са ваксината да бъде еднократна – поставяна в ранна възраст на животните и осигуряваща минимум 30% намаление на метановите емисии.

Научни предизвикателства пред „ваксината срещу кравешки пръдни“

Въпреки че учените работят по тази концепция над десетилетие, все още няма доказан продукт на пазара. Ваксината трябва да предизвика имунен отговор, при който организмът на кравата да произвежда антитела срещу бактериите, отговорни за производството на метан в търбуха.

„Няма гаранция, че антителата ще функционират ефективно в стомаха, тъй като досега няма подобен механизъм в природата“, коментира Хамънд.

Друг потенциален проблем е хуманното отношение към животните – докато учените не докажат, че ваксината не влияе на храносмилането, остава риск от намалена абсорбция на хранителни вещества, което може да повиши разходите за отглеждане на добитъка.

Как може да се прилага ваксината?

Според проф. Дирк Верлинг от Кралския ветеринарен колеж, ваксината може да се прилага не само директно на телетата, но и чрез кравите-майки. Ако животните бъдат ваксинирани по време на бременността, антителата могат да се предадат чрез коластрата – първото мляко, което телето получава след раждането.

„Ако установим правилния механизъм, ще можем да използваме естествените защитни сили на кравата за намаляване на метановите емисии“, казва Верлинг.

Иновация с потенциал за глобално въздействие

Разработката на тази иновативна ваксина е част от по-широките усилия за намаляване на вредните емисии и ограничаване на глобалното затопляне.

Ако проучването докаже своята ефективност, това може да доведе до революционна промяна в животновъдството – по-екологично производство без компромис с добива и качеството на живот на животните.

Очаква се първите резултати от изследването в следващите няколко години, но ако ваксината успее, това ще бъде сериозна стъпка към устойчиво селско стопанство и по-чиста планета.