Българите на Острова искат заплати в евро
Пращат пари на роднините си у нас по бусове с гастарбайтери
Друг проблем, с който се сблъскаха българите във Великобритания след Brexit, е забраната за изпращане на пари в чужбина. Веднага след обявяването на резултатите от референдума беше наложено вето за парични преводи зад граница, за да не се стигне до срив на банковата система на Острова. Така хиляди нашенци се оказаха с вързани ръце да изпратят пари на близките си в България. По първоначална информация забраната ще продължи около една седмица, но българите се притесняват, че тя може да бъде удължена и до края на юли. Затова са измислили алтернативен вариант за прехвърлянето на парите си у нас. Масово нашенците започнали да изпращат пликове с пари по бусовете с гастарбайтери, които се прибират у нас. „Пращаме всичко, което имаме, защото
със срива на лирата се тревожим, че можем да загубим още пари“, обясни един от БГ работниците.
Той разказа, че в първия ден след Brexit хиляди българи са се опитали да преведат всичките си спестявания на близките си у нас, но от банките са отказали да осчетоводят транзакциите. Отказ са получили и от фирмите за трансфер на пари като MoneyGram и Western Union. Затова нашенците са започнали да пращат заплатите си по бусовете тръгващи за България.
В същото време пък колите за България са се увеличили няколко пъти, масово във Фейсбук групите за българи на Острова се публикуват обяви, предлагащи транспорт от Обединеното кралство до България. В съобщенията се посочва, че срещу 20 паунда отгоре всеки пътник може да вземе със себе си повече багаж или дори мебели, които да пренесе у нас.
Отказват да обменят паундове у нас
Британските летовници постоянно чуват, че не могат да обменят британските си лири за местна валута заради хаоса около Brexit.
Алекс Смит, който в момента е в Лондон, разказа за проблеми в България след обявяването на резултатите от референдума. „На летището във Варна чейнджбюро отказа да ми вземе лирите. Искам да призова всички, които са достатъчно луди да пътуват днес, да имат това предвид”, написа той във Фейсбук. На MailOnline са известни и подобни случаи в Ню Йорк и Хаваите, където британски туристи не могат да теглят парите си от банкоматите заради „непознат обменен курс” на британската лира.
Банки и хотели по целия свят отказват да обменят британските пари за местна валута, оставайки британските туристи без пукната пара. За такива случаи се съобщава в САЩ, Гърция, Австралия и България. В Австралия Банката на Общността на нациите и Националната банка на Австралия прекратиха да обменят британската лира.
Банката на Общността на нациите написа в Туитър: „Извиняваме се, но поради скорошните резултати от референдума за Brexit ние временно прекратяваме обмена на британски лири и транзакциите, които не включват австралийските долари, до понеделник, 27 юни”.
Летовници на гръцкия остров Кос са разбрали, че не могат да обменят своите британски пари, защото ЕЦБ все още не е определила официален обменен курс за лирата.
Мат Рууни, който си почива на гръцкия остров, писа в Туитър: „Започна се! В Гърция сме, не можем да сменим парите си, британците не могат да теглят пари от банкоматите. Страхотно #brexitfail”. Той също публикува снимка на табела от хотел с надпис: „Бихме искали да ви информираме, че не обменяме британски или шотландски лири в момента, защото нямаме официален обменен курс от централната банка”.
Евродепутат прогнозира 20% скок на таксите за вузовете
Таксите за обучение в университетите във Великобритания може да скочат с около 20% за българските студенти. Това прогнозира евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев пред Канал 3 като един от резултатите от Brexit. Освен това можело да се стигне и до значително по-трудно теглене на студентски заеми за обучение на Острова.
На пазара на труда пък можело да се очаква връщане на ограниченията за влизане на работна ръка. Радев обаче бе категоричен, че последиците ще засегнат българите, които тепърва планират да учат или работят във Великобритания, не и тези, които вече отдавна живеят там.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева: Българите в Англия не трябва да се притесняват
Българите във Великобритания няма от какво да се притесняват. Това заяви зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева пред bTV в коментар за резултатите от референдума в Обединеното кралство за излизане от ЕС. По думите й до излизането на страната от съюза имало минимум 2 години и нашенците на острова трябва да са спокойни.
"Първата ми реакция от резултатите от референдума във Великобритания беше шок – той ще има големи последици за Великобритания, за Европейския съюз, и за целия свят. Сега трябва да осмислим решението и то да се изпълнява разумно", каза още зам.-председателят на ЕК.
Според еврокомисаря по-възрастното население и хората в малките градове не усещат и не осъзнават предимствата от членство в ЕС, затова и резултатът от референдума бил за излизане от съюза. Друга причина била много кризи през последните 7-8 години.
Кристалина Георгиева обясни, че сега се очаква да се сформира комисия, която да проведе преговори за излизане на Англия от ЕС. По думите й Великобритания може да избира между това да използва предимствата на вътрешния пазар в Евросъюза, за което ще трябва да плаща, или да стане трета страна за пазара, което ще отнеме доста години преговори.
"Загубихме член на нашето семейство и трябва да си дадем сметка защо това се случи", коментира още зам.-председателят на ЕК.
Земеделският министър Десислава Танева: 1/3 от износа ни за Великобритания е зърно
1/3 от износа за Великобритания е зърно - основно слънчоглед и царевица, след това пилешко месо и млечните продукти. Решението за Брекзит няма как да се харесва на когото и да е от нас. Ръководството на ЕС трябва да си даде сметка, че резултатът от референдума е оценка на това как се е управлявало досега. Призовавам да се намали бюрокрацията и да се определи стратегия за бъдещото развитие на общността, заяви министърът на земеделието Десислава Танева пред БНТ.
По думите й член 50 е твърде общ, предстоят 2 години, в които ще се договори излизането. Надявам се Великобритания да остави възможността за българските граждани да продължат да работят.
Санкциите срещу Русия също предизвикаха недоволство в земеделието. Вследствие на политическо решение пострада хранителната индустрия на цялата общност.
"Нужни са усилия да се възстановят нормалните търговски отношения", призова Танева. До края на май загубите на хранителната индустрия и земеделския сектор след въвеждането на санкциите срещу Русия са в размер на 400 млн. лева, от тях 220 млн. лв. са пряко в сектор мляко. Има индикации, че през юли темата ще бъде поставена под внимание, за да се ограничи свръхпроизводството от определени държави, обясни още министърката.
Източник: "Монитор".
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РЕФЕРЕНДУМА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ!
Последвайте ни
0 Коментара: