Българската царица Теодора Търновска беше канонизирана за светица от Румънската православна църква с името Св. Теофана Басараб. Канонизацията стана в румънската столица Букурещ, съобщава БТА.

Решението за новата светица в календара на Румънската патриаршия беше прието от Светия Синод на Румънската православна църква на заседание на 17 февруари 2022 г.

Тържествената литургия беше отслужена от патриарха на Румънската православна църква Даниил, в съслужение с Русенския митрополит Наум, с Видинския митрополит Даниил и с румънски йерарси.

В края на Светата литургия се извърши църковната прослава на новоканонизираната света благоверна царица Теофана Басараб. За първи път се изпя тропарът на светицата и беше представена иконата с образа на преподобната.

Патриархът на Румънската православна църква Даниил отправи приветствено слово към двамата митрополити от Българската православна църква. Последва и слово-отговор от българските архиереи.

На тържествената литургия присъстваха посланикът на България в Румъния Радко Влайков и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев.

Тръпката е навсякъде с efbet.com

Паметта на Св. Теофана Басараб ще бъде почитана на 28 октомври.

Теофана е монашеското име на българската царица Теодора, първата съпруга на цар Йоан Александър, за която той се жени още докато е деспот в Ловеч през 1323 г. Тя е била дъщеря на влашкия воевода Иванко Първи Басараб, а рожденото й име е било Брайда.

Когато Йоан Александър става български цар през 1331 г., Теодора се премества в столицата Търново и управлява заедно с него близо петнадесет години. Там продължава да насърчава и подкрепя развитието на книжнината – сред забележителните ръкописи от този период е българският превод на византийската Хроника на Константин Манасий, сега съхранявана във Ватиканския музей и много други.

В Похвала на цар Йоан Александър, съдържаща се в Софийския псалтир (Софийски песнивец, 1337 г.), Теодора е определена като „благочестива жена“. От брака си с българския цар Теодора има четири деца – Михаил Асен, Йоан Срацимир, Йоан Асен Четвърти и Василиса. Царицата става ктитор на много църкви и манастири, сред които е и Басарбовският скален манастир край Русе.