Въпреки различните епохи, Великата чума и коронавирусът имат нещо общо: и двете болести се появиха в китайската провинция Хубей и двете се разпространиха по целия свят по един и същ търговски път, съобщава CNN.

Въпреки това, според историка на медицината Мърл Айзенберг, въпреки че едва ли си струва да се изненадваме на подобни съвпадения, такова възприятие се определя главно от катастрофалните събития от XIV век, докато историческите огнища на чума варират значително по тежест на последиците, пише "Поглед инфо".

Когато става въпрос за смъртоносни огнища на заразни болести, броят на смъртните случаи и нивото на хаоса трудно могат да се сравнят с черната смърт, известна още като чума, голямата чума или Черния мор.

Само за пет години от 1346 до 1351 г. тя заличава половината от населението на Европа от лицето на земята. Смята се, че чумата първоначално се е появила в китайската провинция Хубей, а след това се е разпространила на запад по протежение на известната търговия на Пътя на коприната. Няколко години по-късно тя стигна до Персия - сега известна като Иран. След това идва в Европа през италианското пристанище в Генуа.

И тук е модерната версия на Пътя на коприната: тя се нарича "Един пояс - един път". И така се случи, че коронавирусът тръгна по много познат път - от столицата на Хубей град Ухан, където за първи път беше открит към останалия свят. Сметката тук обаче не върви на години, а на дни и седмици. Иран и Италия отново станаха точки от болестта.

Това не означава, че коронавирусът, подобно на чумата, трябва да покоси половината от Европа. Уроците по история обаче не губят своята актуалност и до днес. Медицинският историк Мърл Айзенберг е на пряката ни линия от Анаполис в Мериленд. Благодаря ви Мърл, че се съгласихте да говорите и да изясните няколко момента.

МЪРЛ АЙЗЕНБЕРГ, историк на медицината, Университетът на Мериленд: Благодаря, че ме поканихте.

Гледаме ситуацията и виждаме паралели. Някои хора виждат инициативата "Един пояс, един път" - този многомилиарден китайски проект за изграждане на пътища, железници и пристанища - идеалната магистрала за пандемия. Въпреки това, по време на предишни огнища като SARS и MERS, това ниво на разпространение не се наблюдава. Как стана така, че в повечето случаи има някаква пряка връзка с Китай?

МЪРЛ АЙЗЕНБЕРГ: Ако тръгнем от моя опит, от работата ми тук в Националния център за социално-екологичен синтез, трябва да разгледаме как функционират международните комуникации в по-широк смисъл.

В миналото, както казахте, в случай на черна смърт, маршрутите за предаване са много сходни. Хората, както винаги, се движат по едни и същи пътища и преодоляват едни и същи планински проходи. Така че световната търговия, и тогава, и сега, е пътят, по който се движи болестта. Така че едва ли си струва да се чудим, че сега нещата са същите.

Да, едва ли си струва да се чудим, че болестите се разпространяват по същите натоварени търговски пътища, независимо дали е XIV или XXI век. Но това, което е изненадващо, е, че отправна точка беше провинция Хубей в Китай. Това в много отношения провокира параноя около огнищата на болестите и подсказва, че към нас идва нещо мистериозно, смъртоносно и страшно. Това до голяма степен резултат от нашето възприятие ли е?

МЪРЛ АЙЗЕНБЕРГ: Да, прав сте. Говорихте за Черната смърт. Когато мислим за чумата, ние мислим за чумата с главна буква „Ч“ и в кавички, нали? Мислим за това само в контекста на същата катастрофа. В действителност обаче в историята има още две големи огнища на чума. Едното е настъпило 800 години преди Черната смърт - през VI век - и второто - около 1900 г., през XX век.

И тези двата епизода са много различни един от друг. Зоната на поражение и на двете огнища силно се различават една от друга, но са оказали много по-малко въздействие. Ако говорим за началото на 20 век, тогава чумата на някои места - например в Южна Азия - уби много хора, но в други, като Сан Франциско, за пет години загинаха само 120 души. За тези 120 души това, разбира се, беше ужасно събитие, но тази цифра очевидно избледнява в сравнение с половината от населението на Европа.