Натискът на Русия и Китай върху западния световен ред нараства, пише Die Welt.

Амбициите на тези страни отдавна нямат само икономически характер, следователно, за да ги овладее, Берлин трябва да се научи да говори езика на силата с Москва и Пекин, казва авторът на статията Максимилиан Терхале. Германия трябва да защитава висшето благо, свободата, но настоящият канцлер Ангела Меркел не прави впечатление на човек, способен на такова нещо.

По време на пандемията немският канцлер Ангела Меркел се доказа като "опитен мениджър на кризи", пише Die Welt. Тя обаче не обръща нужното внимание на друг не по-малко сериозен проблем: натискът на Русия и Китай върху западния световен ред нараства, предупреждава авторът на статията Максимилиан Терхале. 

Отминаха дните, в които Европа може да остане затворен вътрешен пазар и да възприеме останалия свят като голяма търговска платформа. В тази връзка Берлин трябва да се научи да говори с Москва и Пекин „на езика на силата“, за да ограничи амбициите си, които далеч не са само икономически по своя характер, пише "Поглед инфо".

Немските политици допуснаха една голяма „грешка“, като позволиха плановете за изграждането на „Северен поток - 2“ да подкопаят режима на санкции срещу Русия, продължава изданието. „Да, Путин пострада материално. Но психологически през 2014 г. той разбра, че г-жа Меркел не е сериозна.

Следователно нищо не се е променило в поведението на Путин - нито в Донбас, нито в Сирия, нито в ядрения Калининград. Наскоро Меркел за пореден път прояви снизходителност към Русия, въпреки доказателствата за участието й в мащабната кибер атака срещу Бундестага през 2015 г. Това само ще увеличи цинизма на ръководителя на Кремъл“, казва Терхале.

Берлин разглежда "Северен поток - 2" като икономически проект и също така третира съвместните предприятия с Китай. Но президентът Си Цзинпин отдавна е загубил бившата си сдържаност и иска повече.

Но немските политици не осъзнават това и пренебрегват факта, че през последните пет години Пекин последователно и бързо увеличава военната си мощ. И прекомерното укрепване на Китай е „заплаха за съществуването на западния световен ред“, предупреждава авторът.

Следователно Берлин трябва да преосмисли стратегическия си подход и да използва всички налични средства, за да принуди Пекин да сдържа амбициите си. „Онзи, който на 30-годишния юбилей от от обединението на Германия помни свободата, която успяхме да спечелим, трябва да отбележи днес, наблюдавайки събитията в Хонконг, че не искаме такъв световен ред“, пише Терхале.

Но Германия няма своя собствена концепция, няма отговори на въпросите, свързани с нейните жизненоважни интереси, оплаква се авторът. Разбира се, ако конфликтът между Вашингтон и Пекин в Южнокитайско море ескалира, САЩ ще изпратят цялата сила на своето сплашване в Китай, но в същото време това ще отслаби позицията на американците в Европа, което може да провокира агресия от страна на Русия.

За Путин, който все още не е доволен от териториалното разделение, което се проведе през 1991 г., изкушението да се възползва от слабостта на Запада ще бъде много голямо.

„Но има ли настоящият канцлер стратегическото разбиране, което е необходимо, така че днес, когато бъдещето на Европа е поставено на карта, да защити висшето благо, свободата, от враговете си? Г-жа Меркел, за която всички казват, че отдавна е разгадала циниците във властта Си и Путин, не създава такова впечатление.“, заключава Терхале.