Турския народ ще определи бъдещето на страната си на 24 юни, когато в страната ще се проведат едновременно президентски и парламентарни избори. Вотът слага край на предизборните кампании, които създадоха жизнена атмосфера в цялата страна за повече от два месеца, пише турското електронно издание Daily Sabah в материал.

Ето и самата публикация без редакторска намеса.

Веднага щом предсрочните избори бяха назначени през април, турските политически партии започнаха предизборните си кампании. Независимо от ограниченото време преди изборния ден и факта, че той съвпада със свещения месец Рамадан, политиците успяха да излязат с динамични графици, които им позволиха да достигнат до възможно най-много хора. Митингите бяха основната част от предизборните кампании, но същевременно конвои от изборни автобуси постоянно озвучаваха с партийни химни, а по улиците на градовете се вееха знамена и бяха разлепени множество плакати. В страната има регистрирани 56 322 632 избиратели, които трябва да гласуват в 180 065 изборни секции. Изборният ден започва в 9 сутринта и завършва в 5 следобед.

Гласоподавателите ще могат да пуснат бюлетините си като представят лични карти или друг официален идентификационен документ. Влизането в изборните секции с фотоапарати, камери и мобилни телефони е забранено. Избирателите ще пускат по две отделни бюлетини в един общ плик – една за президентските и една за парламентарните избори. След края на изборния ден, първо ще бъдат преброени бюлетините за президентския вот. За първи път, официални лица ще събират бюлетините от домовете на хора, които имат проблеми с придвижването заради старост, здравословни проблеми или инвалидност.

В момента има 17 хиляди такива избиратели. Традиционно, турските политици организират митинги из цялата страна и посещават провинциите, за да говорят пред хората за час или два. Тази тенденция бе продължена, но имаше и някои промени заради краткото времетраене на предизборната кампания и Рамадан-а. Благодарение на някои промени, първоначалните предвиждания за по-малък брой присъстващи на демонстрациите в сравнение с предишни години не се оправдаха, особено в партийните крепости. В добавка към класическите, старомодни митинги, политиците проведоха и редица по-малки срещи с хората под формата на ифтари и сухури (съответно вечеря след залез и закуска преди изгрев по време на Рамадана). На 9 юни се проведе и среднощен митинг на кандидата на Републиканската народна партия Мухарем Инче, на който присъстваха десетки хиляди, които или чакаха сухура, или традиционните си забавления в тази вечер на истанбулския булевард Багдат.

Президентът Реджеп Таийп Ердоган също организира много срещи по време на ифтара особено в провинциите. Друг интересен момент от предизборната кампания беше организирането на няколко митинга в различни градове в един и същи ден, като в някои случаи те бяха провеждани в по три различни провинции, което не се случваше в предходните кампании. Например, на 11 юни Ердоган беше в провинциите Коджаели, Нигде и Бурса. Започвайки предизборната си кампания от крепостта на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) Измир на 28 април, Ердоган посети около 50 провинции и още 20 отделни района до края на мероприятията преди изборния ден. Кандидатът на РНП Мухарем Инче също имаше много интензивен предизборен график. В един случай той проведе пет отделни митинга, включително едно събитие по време на ифтара, в пет отделни района на Истанбул на 10 юни.

Кандидатът за президент от „Добрата партия“ (ДП) Мерал Аксенер също внесе своя принос за доброто настроение по време на кампанията, като базира своите митинги на, както тя го нарече, „революцията на тензуха“, като събра тензуси от всички провинции, които посети и твърдеше, че те демонстрират непоквареност. Тензуха е традиционен шал на анатолийските жени.

В президентската кампания се включиха шестима кандидати: Реджеп Таийп Ердоган от „Народния съюз“, в който се включиха управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ и „Партията на националистическото движение“ (ПНД); Мухарем Инче от РНП; Селахатин Демирташ от про-кюрдската „Народна демократична партия“ (НДП); Мерал Аксенер от ДП; Темел карамолаоглу от „Партията на щастието“ (ПЩ) и Догу Перинчек от „Патриотичната партия“ (ПП).