Руският президент Владимир Путин разкри продължаващата си загриженост относно потенциалните заплахи, които групата "Вагнер" и финансистът ѝ Евгений Пригожин могат да представляват за него по време на срещата с беларуския си Александър Лукашенко в Санкт Петербург, Русия.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната за хода на бойните действия в Украйна.

Путин направи няколко значими символични жеста, което предполага, че се стреми да проектира сила и увереност в собственото си надмощие над фракцията, подкрепяща Пригожин, базирана в Санкт Петербург. Путин заведе Лукашенко да посети Кронщат в Санкт Петербург - исторически значимата островна крепост, където руски войници и моряци проведоха известно неуспешно антиболшевишко въстание в началото на 1921 г., което съветското правителство в крайна сметка потуши.

Посещението почти сигурно е било сигнал към противниците на Путин. Снимките с деца и поддръжници пък го представят като силен и обичан лидер. 

Тези символични жестове показват, че Путин е загрижен за популярността си и сигурността на своя режим.

Лукашенко каза на Путин, че групата "Вагнер" ще остане в централната част на Беларус. Вероятно напомняйки на Путин за заплахата, която военната организация все още представлява за него и подчертавайки контрола върху тази власт.

Путин и Лукашенко също така засилиха фалшивите си твърдения, че контранастъплението на Украйна се е провалило.

Висши западни и украински лидери - и ISW - продължават да оценяват, че е твърде рано да се оценява контранастъплението на Украйна, тъй като все още разполага със значителни сили и запазва способността да започва решителни операции в моменти и места по свой избор.

Лукашенко и Путин също повториха информационна операция, че групата Вагнер представлява заплаха за Полша.

Няма индикации, че бойците на "Вагнер" разполагат с тежкото въоръжение, необходимо за провеждане на сериозна офанзива без значително превъоръжаване. Снимки от 23 юли, показват, че превозните средства са предимно стотици коли, малки камиони и приблизително 30 полуремаркета.

Силите не представляват съществена заплаха за НАТО.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън каза пред CNN на 23 юли, че украинските сили са освободили приблизително 50 процента от територията, превзета от руските сили от началото на пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.

Това до голяма степен съответства на текущата оценка на ISW за контрол на терена. Анализаторите могат да използват няколко метода за изчисляване на контрола върху терена с различни резултати в зависимост от използваната картографска проекция и други фактори. Оценка, използваща контрола на ISW върху данните за терена и проекцията на Меркатор, показва, че украинските сили са освободили около 53 процента от земята, която руските сили са превзели от февруари 2022 г. Оценките, направени с помощта на различни източници на данни, методи на измерване или прогнози, ще генерират различни числа. Фактори, като по-голяма увереност относно непотвърдени териториални придобивки на Русия, също могат да повлияят на подобни оценки.

ISW оценява и внимателно проучва изявленията на правителствени служители относно контрола върху геометрията на терена, за да прави кръстосани препратки, потвърждаване и, когато е необходимо, правилни оценки.

Украинските сили продължават противодействието на операциите на поне три сектора на фронтовата линия и напреднали на 23 юли западно от Велете Новосилка).

Украинските сили към 22 юли са направили незначителен напредък в западната Запорожка област близо до Камянске, а руски източници твърдят, че украинските сили са извършили допълнителни наземни атаки южно от Орихов близо до Роботине (12 км южно).

Украинският генерален щаб съобщи за продължаване на украинските контранастъпателни операции и в двата участъка на фронта.

Някои руски и украински източници твърдят, че украинските сили продължават да атакуват северния и южния фланг на Бахмут и според съобщенията са напреднали близо до Громове (непосредствено западно от Бахмут).

През нощта на 22 срещу 23 юли руските сили извършиха още една серия от ракетни удари срещу пристанищната инфраструктура и центъра на град Одеса, като нанесоха сериозни щети на цивилни райони. Украинският генерален щаб съобщи, че руските сили са изстреляли 19 ракети, включително пет Оникс, пет Искандер-К, четири Калибър, две Х-22 и две ракети Искандер-М, и че украинските сили са свалили четири ракети Калибър и пет ракети Искандер-К.

Южното оперативно командване на Украйна съобщи, че руските удари са ударили Преображенската катедрала в Одеса, а говорителят на Южното оперативно командване капитан първи ранг Наталия Хуменюк заяви, че ударите в центъра на града са ранили 19 цивилни.

Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов заяви, че руските удари срещу град и област Одеса имат за цел да попречат на достъпа на Украйна до Черно море и да сплашат международните партньори, работещи за възстановяване на сделката по Черноморската зърнена инициатива.

Говорителят на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) Вадим Скибицки предупреди, че руските сили също оценяват украинската енергийна инфраструктура, за да идентифицират критични инфраструктурни обекти, които вероятно да бъдат насочени към бъдещи удари.

Допълнителни спекулации относно ареста на бившия руски офицер и пламенен националист Игор Гиркин и публичното представяне на свързаните с него подсказват, че ограничена част от провоенната общност може да е обмисляла политически действия срещу Кремъл. Членът на Клуба на разгневените патриоти и лидер на движението "Гражданска солидарност" Георгий Федоров заяви на 22 юли, че Клубът е разработил стратегия и конкретен план за действие за кампания в защита на Гиркин и ще се обърне за помощ към масовите поддръжници.

Федоров също обяви, че Клубът на разгневените патриоти ще публикува политическо изявление някъде следващата седмица. Руски вътрешен източник твърди, че Гиркин планира да започне официални правни процедури за създаване на политическа партия през пролетта на 2024 г.

Вътрешният източник твърди, че Гиркин е обсъдил с членовете на Angry Patriots възможността за провеждане на учредителен партиен конгрес през есента на 2023 г. и плановете за формиране на регионални клонове на Клуба на Angry Patriots. Клубът на разгневените патриоти откри регионален филиал в Санкт Петербург и публикува политическа резолюция от 17 точки на 26 юни, която сигнализира за интереса му към участие в руската политика.

Политическата резолюция изрично заявява, че ще използва правни средства, за да принуди руското ръководство да "прекрати политиката на умиротворяване и задкулисни договорки със Запада" и декларира своето "намерение да претендира за политическа власт".

Украинският център за съпротива заяви, че руските власти привличат служители на реда, служители и служители и техните семейства, което води до недостиг на жилища. Продължават да преместват и украински граждани в Русия.

Руските сили продължават целенасочено да застрашават украинските цивилни, за да защитят руските наземни комуникационни линии. Говорителят на украинското Южно оперативно командване капитан първи ранг Наталия Хуменюк заяви на 22 юли, че руските окупационни власти отклоняват цивилни превозни средства по маршрути, които руските сили използват, за да доставят военно оборудване, оръжия и боеприпаси на руските сили в окупирана Украйна, за да попречат на украинските сили да ударят руски колони.

Подобни действия биха нарушили член 51 от Женевската конвенция, който гласи, че "присъствието или движението на цивилното население или отделни цивилни лица не трябва да се използват за защита на военни цели от атаки или за възпрепятстване на военни операции."

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук