Кремъл може да използва поправка в Наказателния кодекс на Русия, увеличаваща наказанията за "дискредитиране" на войната в Украйна, за да насърчи по-нататъшна автоцензура сред критично настроената ултранационалистическа общност, предизвиквайки отпор от финансиста на групата "Вагнер" Евгений Пригожин и видни блогъри.

Председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин обяви на 1 март, че Думата може да ратифицира поправки в руския Наказателен кодекс, въвеждащи по-строги наказания за дискредитиране на участници в руската "специална военна операция", включително "доброволци", още на 14 март.

Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW) в дневния си анализ за ситуацията в Украйна.

Руското министерство на отбраната (МО) обозначава нередовните въоръжени формирования, воюващи в Украйна - по-специално групата "Вагнер" - като доброволци. Володин заяви, че наказанията ще включват глоба до пет милиона рубли (около 66 450 долара), пет години поправителен или принудителен труд или присъда от 15 години затвор.

Руският президент Владимир Путин по-рано заяви на 28 февруари, че Русия трябва "да идентифицира и спре незаконните дейности на тези, които се опитват да отслабят руското общество" и тези, които "използват сепаратизма, национализма, неонацизма като оръжие".

Финансистът на "Вагнер" Евгений Пригожин отдавна призовава Кремъл да накаже всеки, който говори лошо под прикритието, че гарантира, че всички участници във войната са защитени съгласно съществуващите закони срещу дискредитиране на руските въоръжени сили. Въпреки това Пригожин публикува предложена корекция на измененията в отговор на изявлението на Володин, като твърди, че изменението не трябва да наказва критиките към висши командири на руското МО и групата.

Пригожин твърди, че конструктивната критика е "необходима", за да се гарантира, че руските командири използват правомощията си "прозрачно и отговорно". Пригожин може да се притеснява, че Кремъл може да използва разширената поправка, за да разбие или най-малкото да насърчи практиките на автоцензура сред ултранационалистически блогърски общности, които редовно критикуват висши руски командири, и вероятно се стреми да балансира желаната от него защита на групата Вагнер с запазвайки свободата за себе си и приятелските блогъри да критикува руската армия.

ISW предположи на 26 февруари, че Путин е позволил на ултранационалистическата общност да разшири влиянието си за сметка на руското МО, така че Кремъл да може да използва предварително създадените мрежи на общността, за да набира доброволци.

Кремъл вероятно се стреми да смекчи по-нататъшни критики на провоенната ултранационалистическа общност, която продължава да гледа на Путин като на посредник на войната, въпреки техните критики към воденето на войната. Държавната дума вероятно ще приеме тези поправки на 14 март, предвид съобщението на Володин. Кремъл би могъл да използва тези поправки, за да насърчи автоцензурата сред избрани блогъри, чиито електорати вече не са необходими за генерирането на сила или кампаниите за групово финансиране или чиито критики са надхвърлили толерантността на Кремъл към открита критика.

Не е ясно обаче до каква степен подобни мерки биха изплашили руските блогъри до автоцензура. Бившият руски офицер (и запален критик на Путин) Игор Гиркин се подигра с изявлението на Володин, заявявайки, че той ще започне да се извинява за предишните си критики за военните провали на Русия и саркастично да оттегли критиките си.

Свързан с Кремъл блогър обаче приветства поправките, отбелязвайки, че Путин се опитва да предотврати разделенията в обществото, за да подобри военните усилия.

Разследване на New York Times (NYT) за катастрофалните руски загуби по време на неотдавнашната руска офанзива близо до Въгледар показва, че руската армия остава неспособна да се справи бързо с ендемичните предизвикателства, породени от сериозни загуби на персонал и оборудване. NYT съобщи на 1 март, че украински официални лица са съобщили, че руските сили продължават да допускат сериозни грешки и да придвижват танкови колони срещу украински засади в неотдавнашната триседмична руска офанзива близо до Въгледар, която украински източници характеризират като най-голямата танкова битка на войната до момента. NYT съобщи, че руските сили са загубили най-малко 130 танка и бронетранспортьора (БТР) по време на триседмичната офанзива, което ги е принудило да прибегнат през последната седмица до фронтални атаки на пехотата.

Украинските войски очертаха тактиката си пред NYT, заявявайки, че са примамили руските сили в зоните на убийство, преди да обездвижват руските колони и да ги насочат към натоварените с мини крайпътни отбивки, преди да ги унищожат с артилерия - включително HIMARS, обикновено използвана срещу статични, задни цели.

Разследването на NYT подкрепя оценката на ISW, че продължаващото възстановяване и укрепване на руските военни провали ще попречи на способността на руската армия да провежда ефективни нападателни операции.

Беларуският президент Александър Лукашенко и китайският президент Си Дзинпин подписаха пакет от 16 документа на 1 март, които могат да улеснят избягването на руските санкции чрез канализиране на китайската помощ за Русия през Беларус. Документите включват стратегия за съвместно беларуско-китайско индустриално развитие, документ за беларуско-китайско научно-техническо сътрудничество за 2023-2024 г. и меморандум за разбирателство за съвместни проекти с използване на китайски държавни заеми.

Лукашенко заяви, че Беларус е заинтересована от задълбочаване на сътрудничеството с Китай в областта на технологичното развитие, включително създаването на съвместни предприятия, модернизацията на беларуските предприятия с модерни китайски технологии и търговията със стоки и услуги.

Лукашенко заяви, че беларуските производители са заинтересовани да изучават "компетенциите и технологиите на китайските компании при формирането на компонентна база, производството на двигатели, трансмисии, мостове, други компоненти и възли".

ISW по-рано оцени, че Китай може тайно да прехвърли военно оборудване или оборудване с двойна употреба на Русия през Беларус.

Лукашенко вероятно освен това възнамерява тези споразумения да подкрепят дългогодишните му усилия да култивира китайското икономическо влияние в Беларус, за да се предпази от руския интеграционен натиск, въпреки че тези мерки най-много ще забавят продължаващата кампания на Русия за осигуряване на пълен икономически контрол над Беларус. Няколко от документите засягат и китайско-беларуското търговско-икономическо сътрудничество.

Преди това Лукашенко изрази подкрепа за разширяване на икономическото присъствие на Китай в Беларус през февруари 2021 г., когато Лукашенко засили усилията си да забави поглъщането на Беларус от Русия чрез съюзната държава.

Руските окупационни власти може да се опитват допълнително да ограничат присъствието на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ), за да принудят фактическото признаване на руската собственост върху централата. МААЕ обяви на 10 февруари, че отлага планираната ротация на персонала на мисията на МААЕ в ЯЕЦ поради съображения за сигурност.

Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви на 20 февруари, че ситуацията остава нестабилна, а на 28 февруари, че са извършени 20 детонации близо до ЯЕЦ, прекъсвайки за кратко резервен електропровод към ЯЕЦ и подчертавайки "крехката външна енергийна ситуация на ЯЕЦ".

Говорителят на руското министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова заяви на 22 февруари, че Департаментът за безопасност и сигурност на ООН е отложил за неопределено време ротацията на персонала на МААЕ без основателна причина, твърдейки, че Русия се ангажира да осигури безопасното преминаване на персонала на МААЕ до ЯЕЦ.

Официалният окупатор на Запорожка област Владимир Рогов заяви на 1 март, че западните разузнавателни агенции са прекъснали рутинната ротация на мисията на МААЕ, за да обвини Русия, че създава пречки за МААЕ. Руски и окупационни служители по-рано критикуваха присъствието на МААЕ в ЯЕЦ, като Рогов обвини МААЕ през януари, че играе политическа роля в ЯЕЦ в подкрепа на Украйна.

Руските и окупационните власти вероятно възнамеряват да използват или евентуално хванатия в капан персонал на МААЕ, или намалено присъствие на МААЕ в централата, за да принудят международното признаване на руската собственост върху централата. Руските и окупационните власти също може да се опитват да възпрат евентуална бъдеща украинска контраофанзива в Южна Украйна чрез ескалиране на заплахи към ЯЕЦ.

Politico съобщи, че сръбският президент Александър Вучич изглежда преразглежда близките връзки на Сърбия с Русия, подтикнати отчасти от продължаващите усилия за вербуване и подривна дейност на групата "Вагнер" в Сърбия и демонстриране на международната икономическа и информационна цена, наложена на Путин от инвазията му в Украйна.

Politico съобщи на 1 март, че Вучич се стреми да се хареса както на Русия, така и на западните институции, като продължи кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз, като същевременно отказва да наложи санкции срещу Русия, но Вучич каза, че Сърбия трябва скоро да направи "трудни избори".

Вучич осъди групата Вагнер и заяви, че сръбските власти ще арестуват всички сърби, които са воювали за групата Вагнер в Украйна. Вучич характеризира присъстващите на подкрепения от Вагнер протест в Белград като антисръбски и платен от неуточнени чуждестранни актьори. Вучич осветли на 17 февруари водения от САЩ план за нормализиране на отношенията с Косово, което Сърбия не признава официално, и заяви, че Сърбия ще остане на пътя към членство в ЕС.

Politico отбеляза, че проучванията в Сърбия показват, че повече сърби подкрепят Русия, отколкото западните държави, което предполага, че Вучич ще се бори да се откаже напълно от връзките с Русия - което той вероятно не възнамерява да направи. Руски блогър разшири статията на Politico и разкритикува руския президент Владимир Путин, че е превърнал Русия в "държава парий", от която дори "традиционните братски държави се дистанцират".

Руски официални лица продължават да твърдят, че руските производители на отбранителна техника увеличават производството на фона на продължаващите индикации, че руската отбранителна индустриална база (DIB) не е в състояние да изпълни дългосрочните икономически и военни цели на Русия. Ръководителят на руската Обединена корабостроителна корпорация Алексей Рахманов заяви на 27 февруари, че компанията планира да намали времето за изграждане на подводници с осем до тринадесет месеца и ще завърши строителството на ядрени подводници, предвидено за 2028 г., една година по-рано.

На 27 февруари руският президент Владимир Путин подписа указ за съкращаване на плановете за изграждане на най-малко три оборудвани с ядрен реактор ледоразбивача от клас Lider до 2035 г., за да произведе само един такъв ледоразбивач.

Войната в Украйна значително влоши запасите на руската армия от конвенционална военна техника, особено бронирани превозни средства, и необходимостта от попълване на тези запаси вероятно ще погълне по-голямата част от DIB на Русия и ще ограничи способността на Русия да произвежда системи, насочени към дългосрочни стратегически цели цели, като ледоразбивачи с ядрен двигател.

Руските мобилизирани продължават да критикуват публично командирите на Донецката народна република (ДНР). Мобилизираният личен състав от 4-та рота на 1641-ви полк от Тюменска област изпрати видео жалба до военната прокуратура на руското Министерство на отбраната (МО) на 28 февруари, заявявайки, че командирите на ДНР са ги прехвърлили на фронта без подготовка или точна информация за това какво част, на която са били подчинени.

Няколко групи мобилизирани служители наскоро пуснаха публична критика към командирите на ДНР и ги обвиниха в малтретиране и лошо командване.

ISW оценява, че руското МО вероятно се опитва да интегрира някои формирования на DNR в руските въоръжени сили, като подчини мобилизирания персонал на тези формирования, което вероятно ще продължи да създава проблеми с командването и контрола.

Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров продължава усилията за изграждане на военна инфраструктура в Чечня, за да укрепи паралелните си военни структури. Кадиров заяви, че се е срещнал с руския заместник-министър на отбраната Тимур Иванов и са обсъдили изграждането на военни съоръжения в Чечения и разполагането на нови руски военни части в Чечня.

Кадиров твърди, че руски служители в момента изграждат военна база с площ от 50 хектара в Серноводск, Чечня, която трябва да бъде завършена до края на март 2023 г. и в която ще се помещават новосформирани части на руските въоръжени сили.

Кадиров най-вероятно ще продължи да използва руската военна инфраструктура в Чечня, за да поддържа своите паралелни военни структури, които той разполага във фронтовите зони в Украйна, за да спечели благоразположението на Кремъл и да задържи в самата Чечня, за да запази властта си.

Руските окупационни власти продължават да се борят с административното управление на окупираните райони. Ръководителят на Донецката народна република (ДНР) Денис Пушилин заяви на 28 февруари, че руският президент Владимир Путин е издал насоки за увеличаване на пропускателния капацитет, за да се улесни лесното придвижване между окупираната Донецка област и Ростовска област, Русия.

Пушилин призова пропускателната способност на контролно-пропускателните пунктове да се удвои до април 2023 г., заявявайки, че и трите контролно-пропускателни пункта ще увеличат капацитета си с допълнително оборудване, разширени пътища и допълнителни ленти.

Пушилин също отбеляза, че има планове за изграждане на нов контролно-пропускателен пункт, свързващ Уляновске, Донецка област, с Шрамко, Ростовска област, до неуточнена дата.

Дискусията на Пушилин относно подобряването на контролно-пропускателните пунктове между окупираната Донецка област и Русия предполага, че руските окупационни власти може би все още не са идентифицирали как да регулират административно между континенталната част на Русия и окупираните територии, последните от които на теория трябва да бъдат подложени на същия трафик и митници закони като Русия.

Руските окупационни власти продължават да принуждават жителите на окупираните райони да кандидатстват за руски паспорти, като обвързват предоставянето на социални помощи с руско гражданство. Окупационният ръководител на Херсонска област Владимир Салдо заяви на 1 март, че жителите на окупираните Херсонска и Запорожка области могат да получат руски паспорти по опростена процедура в рамките на не повече от десет дни.

Салдо обяви, че всички 70 000 жители на окупираната Херсонска област, които са получили руски паспорти от 1 март, ще имат право на социални плащания според руското законодателство, включително пенсионни и социални програми, семейни плащания и майчински капитал за семейства с деца, родени след 2007 г.

Салдо твърди, че броят на жителите на окупираната Херсонска област с руски паспорти ще нарасне до 150 000 през следващите два или три месеца поради опростената процедура за издаване на паспорти, отбелязвайки, че руското вътрешно министерство също е увеличило броя на служителите, работещи по издаването на паспорти.

Салдо обяви целта за издаване на 2000-3000 паспорта на ден в окупираната Херсонска област и призова всички мерки за паспортизация да бъдат завършени до септемврийските руски регионални избори.

Руските сили продължават да арестуват украински цивилни в окупираните територии, за да служат като разменна монета при обмена на военнопленници (PoW) с Украйна. Ръководителят на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) Кирило Буданов заяви на 27 февруари, че 40 процента от всички украински военнопленници са цивилни, включително жени, студенти, възрастни хора, железничари и портиери.

Буданов заяви, че Русия е заловила 90 процента от всички военнопленници през първите дни на войната и в момента има повече военнопленници от Украйна поради арестите на цивилни. Свързан с Кремъл блогър също отбеляза, че броят на украинските военнопленници е намалял по време на войната поради неспособността на Русия да проведе оперативно обкръжаване на критични части от украинска територия.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук