Иконите на поп-културата Джон Ленън и Мик Джагър са си обикновени капиталисти, обърнали в твърда валута настроенията от 60-те години на ХХ век, а не трубадури на поколението, жадуващо революция, заяви британски учен.
Историкът от университета в Кембридж Дейвид Фаулър заяви, че т. нар. “Пеещ Лондон” на практика е представлявал по-скоро група обикновени хора и “в по-малка степен златни години за нашата младеж, отколкото празник на богатството от социалния ни елит”. “60-те години на ХХ век често се разглеждат като точка, в която експлодира културата на младите в тази страна, но в много отношения това бяха години, в които идеята започна да запада. Групи като “Бийтълс” бяха основно капиталистически ориентирани към собствено обогатяване чрез музикалната индустрия. Те направиха толкова за представляването на интересите на младите хора на нацията, колкото и “Спайс Гърлс” през 90-те години”, твърди Фаулър. Той отбеляза, че самият фронтмен на “Ролинг Стоунс” Мик Джагър, запитан от журналист дали е бил говорител на едно поколение, отговаря, че е бил просто музикант. Ученият, който преподава съвременна британска история в Кембридж, твърди, че по-истинни революционни младежки движения могат да бъдат открити в периода между двете световни войни. Той изтъква слабо познатият студент в Кембридж Ролф Гарднър, очарован от схващанията на “Югендкултур” в Германия като начин младите хора да могат да изразят себе си по-свободно и да предизвикат възрастните. Вярата на Гарднър защитава физическия труд и преустройството на селото и излага и начина за организиране на нудистки плажове по бреговете на река Кам като израз на ценностите “назад към природата”. “Хората забравиха, че истинските младежки движения са много повече от харчене и консумиране – те са начина на живот”, добавя авторът на “Младежката култура в съвременна Британия”. “Хора като Ролф Гарднър са истински културни разрушители, поп-звезди преди съществуването на поп-а. Според влиянието, което имаше върху формирането у младите хора на усещане за самоличност ... той е важен точно колкото и Мик Джагър”, смята Фаулър. Причината, поради която 60-те години на ХХ век се възприемат като зора на младежката култура, е заради “дупката в хронологията”, дължаща се на Втората Световна война, която оставя страната в състояние на “колективна амнезия”, посочва ученият. Групи като “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс” получават предимство именно благодарение на това, но отделянето им от истинския живот на техните почитатели се отразява се отразява в начина, по който се настаняват в големите провинциални къщи, а лондонските им концерти просто не са по джоба на повечето хора. “Светът на Пеещия Лондон може да бъде видян сега като емблема на младежката култура, но той е за хора от типа на Майкъл Кейнс – елит, който може да си го позволи”, твърди Фаулър. /АФП