През пролетта на 1933 г. в няколко района на Съветския съюз се разпространява болест с висока смъртност. Симптомите начално изглеждали обикновени – болки в гърлото, висока температура и отпадналост, но след няколко дни болните развивали тежки кръвоизливи и умирали.
Лекарите установили, че причината е токсично отравяне от заразено със плесен зърно, което хората използвали за храна.
Загадка, която объркала най-добрите лекари
Само след няколко дни състоянието на болните рязко се влошавало. Появявали се язви в устната кухина, тежки кръвоизливи и некроза на тъканите. Много от пациентите умирали едва четири-пет дни след първите симптоми, а в някои населени места смъртността достигала близо 80%.
Епидемията засегнала райони в днешните Челябинска, Свердловска и Тюменска област. Властите наложили карантина в десетки селища, а за разследването били изпратени водещи съветски епидемиолози.
Първоначално специалистите търсели неизвестен вирус или бактерия, но лабораторните изследвания не откривали причинителя. Това довело до множество спорове сред учените.
Подозренията се насочили към храната
След внимателно проучване лекарите забелязали нещо общо между почти всички заболели – те консумирали брашно, произведено от зърно, останало по нивите през зимата.
Заради глада много хора събирали неизжънати класове, престояли месеци под снега, и ги използвали за храна. Именно това се оказало ключът към загадката.
Истинският виновник
При лабораторни изследвания било установено, че презимувалото зърно е заразено с токсични плесени от рода Fusarium. Те отделят опасни микотоксини, които попадат в брашното и след това – в човешкия организъм.
Отровата увреждала костния мозък и кръвотворната система, което водело до тежки кръвоизливи, язви и масово разрушаване на тъканите.
По-късно заболяването получило официалното име алиментарно-токсична алейкия.
Епидемията се появила отново
Девет години по-късно подобни случаи били регистрирани и в Оренбургска област. Благодарение на натрупания опит учените много по-бързо открили причината – отново заразено със Fusarium презимувало зърно.
Това окончателно потвърдило, че не става дума за неизвестна инфекция, а за тежко хранително отравяне с микотоксини.
Как успели да спрат болестта
След установяването на причината властите започнали мащабна информационна кампания. На хората било обяснено никога да не използват за храна зърно, престояло през зимата на открито.
Успоредно с това били изградени нови складове и силози за правилно съхранение на реколтата. Благодарение на тези мерки случаите постепенно изчезнали.
Днес алиментарно-токсичната алейкия остава една от най-необичайните епидемии на XX век – пример как на пръв поглед обикновен хранителен продукт може да се превърне в смъртоносна опасност при неподходящо съхранение.
Превод и редакция БЛИЦ
