Близо 4 милиона руснаци са напуснали Руската федерация в първите три месеца на 2022 г., сочат официални статистики, съобщи “Ал Джазира”, цитирана от "БГ Войс". Сред тях са основно млади специалисти – от IT сектора, журналисти, учени, анализатори.

Някои от тях са хора, започнали интензивно да пътуват след падането на COVID мерките, но много други са емигранти, бягащи от родината си заради войната в Украйна, санкциите, страх от това да бъдат пратени на фронта.

“Страхувахме се, че ще започнат да ни разпитват на руската граница, защото чухме, че не искат да пускат IT специалисти да излизат от страната. Затова изтрихме всички чат-приложения от телефоните си”, разказва Марина, 25-годишна IT специалистка от Москва, наскоро тръгнала за Кипър с приятеля си. “Но на Внуково не ни попитаха нищо, освен колко кеш носим.”

Според много от младите емигранти, войната е “криминално приключение” на един човек, “загубил връзка с реалността”.

Властите осъзнават проблема и са информирани за него. Още през март Сергей Плуготаренко, председател на Руската асоциация за електронни комуникация, казва на парламентарна комисия, че над 70 000 компютърни специалисти са напуснали страната от началото на “специалната операция” в Украйна. Те могат да си позволят да се преместят по-лесно – получават добри заплати, трудът им се търси, могат да работят от разстояние.

“В началото на войната бях в много добра позиция – работих от разстояние, получавах заплата в чужда валута, имах шенгенска виза, европейска ваксина и ремонтиран лаптоп”, разказва Артур, друг млад компютърен специалист.

Инна Поморина, рускиня по рождение, работеща като икономист в Англия, сравнява масовия теч на мозъци с този след разпада на СССР и дори миграцията след 1918 г. Тя е емигрирала именно през 90-те.

“Напуснахме Русия, защото не ни плащаха заплатите и се живееше трудно. Тогава беше основно по икономически причини, сега изглежда основно по политически”, обяснява тя.

Трудно е да се прецени директният ефект върху руската икономика, но със сигурност ще бъде сериозен в дългосрочен план, в комбинация със санкциите и икономическата криза в Русия, добавя Поморина.

Любопитни са и основните дестинации на мигрантите. Тези, които са успели да си осигурят европейски визи, бягат не към сърцето на ЕС, а към Балтийските държави – Латвия, Естония, Литва.

Другите пък обръщат типичната руска тенденция и търсят нов дом в Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан – бившите съветски републики, от които традиционно в Русия доскоро пристигаха много икономически мигранти. В Узбекистан е улеснен визовия режим, в Казакхстан дори се предлагат заеми и данъчни облекчения за високотехнологични бизнеси от чужбина.

През март Путин се опита да вземе мерки и подписа законови поправки, които намаляват данъците за IT специалистите и ги освобождават от евентуална военна служба. Мярката обаче едва ли ще има голям ефект – очаква се втората вълна от мигриращи IT специалисти да мине 100 000 души.