В европейските страни зачестиха случаите, когато службите за непълнолетни лишават украински бежанци от родителски права и отнемат децата им, пише Украйна.ру. 

Цитирани са няколко истории на бежанци от Украйна, изправени пред подобни проблеми в Германия.

Жителката на Днепър (Днепропетровск) Елена Ковалева първоначално дойде в Германия с четиригодишния си син Ричард. Най-големият й син, шестнадесетгодишният Александър, не искаше да напусне Украйна, но няколко месеца по-късно, поддавайки се на убеждаването, той се присъедини към майка си и брат си.

"След като пристигнах в Германия през март миналата година, украински доброволци ми препоръчаха семейство, готово да приеме бежанци от Украйна. Там освен нас живееха още 12 души, две от които деца. Беше като малък интернат от семеен тип“, разказва Елена.

По нейните думи, те са живели в това семейство 51 дни, след което им е предложено да се преместят в бежански лагер с по-добри условия, на което те са се съгласили.

„Когато пристигнахме в бежанския лагер, бяхме приети и настанени безпроблемно. Но само няколко дни по-късно представители на службите за непълнолетни дойдоха при нас и казаха, че семейството, с което сме живели преди това, се оплаква от мен. Не сме имали никакви конфликти.

Но се оказа, че са написали донос, че уж не гледам детето си, храня го малко, реагирам твърде емоционално на ежедневните трудности. И ми казаха, че въз основа на този донос детето ще ми бъде отнето временно до изясняване на всички обстоятелства.

Детето беше взето директно от пясъчника, където играеше ”, каза Елена.

Според нея служителите на службата за непълнолетни не са разполагали с доказателства, които да потвърдят думите на хората, написали доноса. На Елена беше предложено да изрази своите аргументи и доводи на предстоящото съдебно заседание.

Първо синът е отведен в сиропиталище, а 10 дни по-късно е предаден на неизвестно семейство.

На първото съдебно заседание, две седмици по-късно на Елена е казано, че може да вижда сина си веднъж на всеки осем месеца.

„Четири месеца по-късно се проведе второто съдебно заседание и ми казаха, че родителските ми права са временно отнети. След това естествено избухнах в сълзи, на което съдът заяви, че трябва да се подложа на психиатричен преглед и да докажа своята адекватност, в противен случай детето няма да ми бъде върнато“, казва тя.

Адвокатът, нает от Елена, я посъветвал да събере сертификати в Украйна, потвърждаващи, че никога не е била в психиатрични регистре, не е била преследвана, и също така я предупредил да не се свързва с местни психиатрични клиники. По думите му, за лекарите бежанците и дори тези, които са дошли от зоната на военните действия, вече са потенциални пациенти за поставяне на каквито и да е диагнози.

Както се оказа по-късно, всички видове сертификати и различни положителни характеристики, събрани в Украйна, не бяха достатъчни. За седем месеца Елена видяла сина си само три пъти.

„Сега искат да ми отнемат и по-големия син, 16-годишния Александър. Преди около месец отидохме с него на среща с малкия син, но там ми казаха, че само големият син може да вижда Ричард, а на мен ми е забранено. Тогава опитах да нахлуя в стаята, където беше той. От службата за непълнолетни извикаха полиция и казаха, че съм им нанесла лека телесна повреда. Поради това срещу мен беше образувано наказателно дело, въз основа на което те вече искат да отнемат най-големия ми син, ” - казва Елена.

Украинското консулство в Германия не работи. По закон Елена, която получи статут на бежанец, е под опеката на германското законодателство.

Украинец, получил статут на бежанец, подлежи на всички закони на Германия.

„Заради това децата ми са отнети въз основа на германските закони и искат да ме съдят като германец, а не като украинец. Позовавайки се на това, украинското консулство заявява, че не може да помогне по никакъв начин", завършва Елена историята.

Киевлянката Оксана Буратевич заминава за Германия в края на февруари с деветгодишния си син Савелий. Там ги приютило младо семейство, което им предоставило една стая в апартамента.

„След три месеца престой в Германия синът ми започна да има болки в корема. Те бяха и преди, дори когато бяхме в Украйна. Но болката не беше системна. Периодично се подлагахме на лечение и болката изчезна за известно време. Ходихме на лекар в Германия. След няколко изследвания ни казаха, че всичко е наред с детето, трябва да ходи повече. Послушах съвета, но болката в стомаха му само се засили. - сподели Оксана.

Многократното жалване пред местните лекари също не даде резултат. Те единодушно твърдяха, че момчето е добре. Това продължи няколко месеца, състоянието на детето се влоши.

„Отидох в клиниката и се оплаках от бездействието им, настоявайки за пълен преглед. Предложиха ни само болкоуспокояващи. След това със сина ми се върнахме в Украйна и преминахме преглед тук. Синът ми беше диагностициран с ерозивно-язвен гастрит, което беше причината за болката. Около месец се лекувахме у дома.

При завръщането си в Германия, около седмица по-късно, стомашните болки на сина се възобновяват. Отидохме отново при местния гастроентеролог, който каза, че не вижда показания за лечение на гастроентерологични заболявания и болките най-вероятно са причинени от психосоматични заболявания. Лекарят ни насочи към центъра за болка. И отново започнахме да се въртим в кръг. В същото време състоянието на сина ми само се влоши." - разказва Оксана.

Една вечер, след поредното посещение в клиниката, Оксана беше посетена от служители на службите за непълнолетни след оплакване от един от гастроентеролозите, лекуващи Савелий. Лекарят казал, че майката е прекалено ангажирана с лечението на детето, което провокира психосоматични заболявания в него, които и причиняват болката.

„Нахлуха в апартамента ми в 22:00, като избиха вратата. Казаха ми, че въз основа на заключението на лекаря детето ще бъде отнето от мен. Бях шокирана. Никой не искаше да ме слуша. Те само добавиха, че имат съответното съдебно решение, въз основа на което Савелий е отведен.”

На съдебно заседание две седмици по-късно на Оксана беше казано, че е временно лишена от родителските си права за периода на изследване на детето. Твърди се, че социалните служби искат да направят „експеримент“ и да видят дали момчето ще се оправи, ако ограничат общуването му с майка му. Те вярват, че майката влияе лошо на Савелий, поради което го боли коремът.

Оксана има право да вижда сина си веднъж седмично за един час.

На всички срещи има представител на службите за непълнолетни, който им позволява да говорят само на немски или английски, за да разбира за какво си говорят майката и сина. Никой не реагира на изявленията на Оксана, че Савелий не знае нито един от тези езици. Сега момчето е в детски интернат.

„Консулството не работи. Помолих представителите на консулството да дойдат в съда, да ме подкрепят, да защитят позицията ми като гражданин на Украйна, но те ми казаха, че не могат да помогнат и че това изобщо не е от тяхна компетентност: уж се занимават само с паспорти . Останах сама с проблема си, местните адвокати са много скъпи" - описа ситуацията си Оксана.

Друга украинка, която се сблъска с работата на служителите на службата за непълнолетни, е Елена Дашко, която преди това е живяла в Северодонецк (сега ЛНР). Тя пристигна в Германия през октомври 2022 г. с деветгодишната си дъщеря. Живяла е няколко месеца в бежански лагер, където забелязала, че дъщеря й не спи добре и понякога била много притеснена. Жената решила да се свърже с местен психолог, който бил в бежанския лагер.

„Психологът помоли дъщеря ми да остане в клиниката им за няколко дни и те ще я наблюдават. Не беше далеч от мястото, където живеехме, затова се съгласих. Няколко дни по-късно психологът ми каза, че дъщеря ми се влошава, постоянно крещи, опитва се да избяга, затова я оставят при тях.

След тези думи лекарят извика службата за непълнолетни, която каза, че от този момент частично ме ограничават в родителските права. Дъщеря ми беше 10 дни при психолози, след това се проведе дело, което частично ме лиши от родителски права. Казаха ми, че сега не мога да реша къде ще бъде детето ми.”  - оплака се Елена пред изданието.

За първи път след отнемането на детето тя видяла дъщеря си едва две седмици по-късно. Момичето беше в ужасно състояние, цялото одраскано, със синини по лицето, на практика не говореше.

„Тя ми каза, че през цялото това време е била сама, никой не е говорил с нея, а ако са говорили, тогава на немски, който тя не разбира. Когато попитах защо детето има синини, лекарите казаха, че се е ударило само.”

В клиниката на Елена казали, че на детето е назначен настойник и тя вече няма право да посещава дъщеря си. А когато се появили на територията на лечебното заведение, заплашили с наказателно дело, за което връчили съответния документ.

Елена се обърнала за помощ към украинското консулство.

Но там й казали, че не могат да помогнат по никакъв начин, тъй като жената се намира на територията на друга държава и е принудена да спазва нейните закони.

„Днес изобщо не знам къде е детето ми, в клиниката не ми казват за това. От консулството казаха, че щом детето ми е отведено от лекари, значи е необходимо - те уж знаят какво правят. Сега на дъщеря ми дават някакви психотропни лекарства, но не знам какви. Колко ще продължи лечението, също не ми казват. За повече от три месеца видях дъщеря си само четири пъти.

Консулството е безсилно. Само в Германия има над 100 случая на отнемане на деца от бежанци. Вече се обединяваме в общности, помагаме си финансово и правно. В момента знам само за един случай, когато дете е върнато на семейство от Украйна. Всички искаме да се върнем в Украйна, но не можем да го направим, докато децата ни са тук. – завършва Елена.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук