Грузия, Осетия, Абхазия - тези райони в Кавказ се разделят и обединяват вече над 250 години.
Южна Осетия

Осетинците са една от многото националности, населяващи района на Кавказ по време на Римската империя. В края на V в. Грузия, която е завладяна от Помпей през 65 г. пр. н. е., се разпада на три малки царства: Имерети, Кахети и Картли.

Западната част на страната попада под турско, а източната - под персийско влияние. През 1783 г. Кахети и Картли (Тбилиси) се обединяват. Подписан е Георгиевският трактат с Екатерина Втора, съгласно който Източна Грузия минава под покровителството на Руската империя.

През 1801 г. Източна, а през 1803-1864 г. Западна Грузия влизат в състава на руската държава. На 26 май 1918 г. е провъзгласен Акт за възстановяване на държавната независимост, в съответствие с който се създава Грузинската демократическа република.

На 25 февруари 1921 г. държавата е присъединена към СССР и е създадена Грузинска ССР. На 6 юли 1921 г. в нейния състав е включена Аджарска АССР ( от 1990 г. - Аджарска автономна република). През декември 1921 г. в Грузинската ССР влиза и по-рано създадената Абхазка ССР, която от 1931 г. е автономна република в състава на Грузия.

През април 1922 г. в Грузия е образувана Южноосетинска автономна област. Като обособена териториална единица Северна Осетия възниква през януари 1921 г. (преди установяването на съветска власт в Грузия). На 5 декември 1936 г. е създадена Северноосетинска автономна съветска социалистическа република в състава на РСФСР (Северна Осетия).

На 10 ноември 1989 г. Южноосетинският областен съвет на народните депутати отправя молба към Върховния съвет на Грузия да предостави статут на Южна Осетия от автономна област на автономна република. Президиумът на Върховния съвет на Грузия оценява тази молба като неконституционна.

Трудностите в Южна Осетия започват през 1989 г. , когато южноосетинците настояват да се обединят с "братята" си от север. На 20 септември 1990 г. на сесия на Южносетинския областен съвет на народните депутати е приета "Декларация за суверенитет" и е обявено създаването на Южноосетинска съветска демократическа република в състава на СССР.

На 21 септември 1990 г. Президиумът на Върховния съвет на Грузинската ССР обявява това решение за недействително. На 11 декември 1990 г. Върховният съвет на Грузия отменя автономния статут на Южноосетинската област и приема постановление за въвеждане на извънредно положение.

На 21 декември 1991 г. Върховният съвет на Южна Осетия обявява независимост - Република Южна Осетия.

Южна Осетия е с територия 3,9 хил. кв. км. Към 2008 г. населението е около 72 000 души, 80% от които са осетинци. Всички са православни. Държавен език е осетински, официални езици са - руски и грузински. Парична единица е руската рубла. Републиката има президент, парламент и конституция, приета с референдум на 8 април 2001 г. От 18 декември 2001 г. президент на Южна Осетия е Едуард Кокойти. Републиката има собствено знаме и герб. Столицата на Южна Осетия е Цхинвали, територията й е разделена на четири административни района.

От края на 1989 г. до 1992 г. Южна Осетия е обхваната от военни действия, в резултат на които са убити между 2 и 4 хил. души. През май 1992 г. в Цхинвали е постигнато споразумение за прекратяване на огъня между председателя на Държавния съвет на Грузия Едуард Шеварднадзе и председателя на Върховния съвет на Южна Осетия Торез Кулумбеков.

Започват преговори за уреждане на конфликта между представители на Южна Осетия, Северна Осетия и Грузия. На 20 юни 1992 г. въоръжените действия в Южна Осетия са подновени.

С посредничеството на Русия на 24 юни 1992 г. по време на среща между Шеварднадзе и Борис Елцин се постига примирие.

През август 1992 г. се изостря и конфликтът за Абхазия, която обявява независимостта си от Грузия, и от 1993 г. е под контрола на сепаратисти. Грузия предлага да даде на Абхазия широка автономия, но абхазките власти настояват за пълна независимост. Сепаратистите контролират цялата територия на Абхазия, с изключение на Кодорското дефиле, в което са разположени грузински войски.

През 1992 г. под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е подписано споразумение за принципите за уреждане на южноосетинския конфликт, което създава необходимите предпоставки за започване на преговори за неговото уреждане.

От 14 юли 1992 г. са разположени Смесени сили за поддържане на мира в зоната на грузинско-южноосетинския конфликт, включващи контингенти от Русия, Грузия, Южна Осетия и Северна Осетия. Те трябва да гарантират изпълнението на споразумението за прекратяване на огъня.

Наблюдение за спазването на споразумението се осъществява и от мисията на ОССЕ в Грузия, установена през декември 1992 г. със седалище в Тбилиси. Мисията има мандат за мирното политическо уреждане на конфликта в Южна Осетия и Абхазия.От 1994 г. за уреждане на конфликта се водят преговори между Южна Осетия, Северна Осетия, Грузия и Русия с участието на ОССЕ.

На 16 май 1996 г. в Москва Русия, Грузия и Южна Осетия постигат споразумение да се откажат от употреба на сила в уреждането на конфликта. Държавните ръководители на Русия, Грузия, Северна Осетия и Южна Осетия подписват меморандум "За мерките за гарантиране на сигурността и укрепване на взаимното доверие между страните от осетинския конфликт".

През август 1996 г. в поредния кръг преговори е постигнато споразумение за създаване на специална комисия, която да реши въпроса за политическия статут на Южна Осетия. На 14 ноември 1997 г. в Джава, Южна Осетия, президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе и президентът на Южна Осетия Людвиг Чибиров подписват обща декларация за мир.

Постигнатите споразумения не довеждат до решаване на конфликта.

Основният механизъм за решаването му е Смесена контролна комисия, съставена от представители на Грузия, Южна Осетия, Русия и ОССЕ. В нейните рамки се разглеждат въпросите на сигурността, икономическото възстановяване и завръщането на бежанците.

Създадена е и експертна група, натоварена със задачата да разглежда политическите въпроси по уреждането на конфликта. Организират се и преки срещи на високо равнище между представители на Грузия и Южна Осетия.

От 2000 г. започва и т.нар. баденски процес, включващ ежегодни срещи на експертната група по политическите въпроси. В рамките на баденския процес се обсъждат въпросите на бъдещите конституционни отношения между Грузия и бившата автономна област Южна Осетия.

На 12 ноември 2006 г. е произведен референдум за независимост на Южна Осетия. Регистрирани са 55 000 избиратели, включително 17 000 бежанци в Северна Осетия и 2000 грузинци, живеещи в Южна Осетия. Референдумът има за цел да потвърди отцепването й от Грузия и желанието й за интеграция с Русия. Допитването не е признато в чужбина.


Абхазия

Абхазия заема площ от около 8600 кв. км. Разположена е в северозападната част на Грузия с излаз на Черно море. През първото хилядолетие пр. Хр. (9-6 век) територията на днешна Абхазия е била част от Колхидското царство.

След руската октомврийска революция от 1917 г. и превземането на властта от болшевиките Абхазия получава известна културна и политическа автономия. През 1931 г. Сталин я провъзгласява за автономна република под името Абхазска АССР в състава на Грузинската Съветска Социалистическа Република.

Въпреки формалната автономност, Абхазия е подложена на силната централна власт на Тбилиси и срещу нея се води асимилационна политика, която приключва със смъртта на Сталин и Берия.

През 1992 г. Абхазия се отцепва от Грузия и обявява независимост. Последвалата гражданска война взима около 2 хил. жертви, 250 хил. грузинци напускат Абхазия. Днес 45% от населението в Абхазия е от абхазки произход (православни християни), останалите са руснаци, арменци, грузинци, гърци и евреи.

През 1994 г. Грузия и Абхазия сключват примирие. В района на конфликта с мандат на Общността на независимите държави (ОНД) са разположени 2 хил. руски войници. През 1995 г. с приетата на 24 август 1995 г. нова конституция на Грузия Абхазия получава статут на автономна република в състава на Грузия.

На 10 април 1996 г. на извънредно заседание на парламента на Грузия президентът Едуард Шеварднадзе заявява, че Абхазия получава специален статут в състава на Грузия, като ще има собствен герб, флаг, химн и органи на самоуправление, както и известни икономически права.

На 12 октомври 1996 г. парламентът на Абхазия одобрява Декларация за независимостта на републиката, подписана от президента Владислав Ардзинба.

Преговори за окончателно решаване на конфликта между Грузия и Абхазия се водят с посредничеството на Русия, Франция, Германия , ОССЕ и ООН.

Последната среща между представители на Абхазия и Грузия по въпросите на сигурността е в Гали, Абхазия, през януари 2004 г. под егидата на ООН.

На среща през март 2001 г. в Ялта , Украйна, е приета декларация от Ялта и програма от мерки за укрепване на взаимното доверие; през октомври 2003 г. в Гали, Абхазия, е проведена поредна абхазко-грузинска среща за разрешаване на кризата. /Нетинфо