Интернет-порталът mnenia.zahav.ru публикува интересната и обстойна аналитична статия на Давид Ейделман – израелски експерт по въпросите на политическите технологии, социалната психология и взаимодействието на държавата с гражданското общество – под заглавие „Елитите и ненужните хора”.
Националните елити стават все по-космополитни и глобални, а масите затънаха в национализъм и културно своеобразие. Безусловно националната икономика играе роля в тези процеси, но ситуацията тук е сложна и объркана. В същото време, докато елитът вкусва прелестите на глобалния мир, нищите се оказват не уникални и своеобразни. Те са просто чужди на този празник на живота.
 
Те, разбира се, могат да намерят душевно утешение в националната гордост и религиозното мракобесие, но това не ги прави пазители на националната култура, традиции, духовност...
 
Глобализацията влияе на неравенството на доходите – тя го задълбочава. Богатите страни стават още по-богати, като търговията, задграничните инвестиции и другите компоненти на глобализацията са инструменти, с които развитите страни укрепват своята икономическа хегемония.
 
Звучи неочаквано, но главни жертви на глобализацията стават бедните хора в богатите страни. Те губят повече от всички. Те губят от изнасяне на производствата в страни с по-евтина работна сила. Те губят от това, че по-евтина работна сила нахлува в техните страни като мигранти, отнема им работните места, с конкуренцията си способства техните доходи да не растат. Те губят от това, че доходите от капитал в течение на последните няколко десетилетия растяха по-бързо от производителността на труда.
 
Мрачна прогноза за бъдещите поколения публикувал в The Guardian ивестният израелски философ Ювал Ной Харари – автор на интелектуалния бестселър „Sapiens: Краткая история человечества”. Според Харари, до 2010 г. човечеството ще се раздели на каста на свръхчовеци и безполезни, които ще останат зад борда.
 
Индустриалните икономики разчитали на маса обикновени работници, както армията разчитала на масата обикновени войници. Правителствата, както при демокрацията, така и при диктатура, инвестирали в здравеопазването, образованието и благосъстоянието на масите, защото им били нужни милиони здрави работници за работа във фабриките и милиони верни войници за служба в армията.
 
Сега обаче навлизаме в постиндустриалния свят, в който масите останали без работа. Без тях може да мине. Отхвърлените от съвременната икономика граждани са наречени глобална безполезна класа.
 
Роботизацията на икономиката не е нещо само технически прекрасно и научно прогресивно, но и социално страшно. Ще е необходим много по-малко труд на конвейера. Работите, които машините няма да ги могат по-добре от човека, ще бъдат много-много малко. Ще изчезнат много милиони работни места и дори множество стари добри професии.
 
Този технологически процес застрашава не само работниците, но и инженерите. Изкуственият интелект навлиза в свят, където работят 70 милиона инженери, голямата част от които се занимава с търсене в интернет на аналози, доработки и привързване към местността на вече съществуващи решения. Защо са му толкова?
 
В условията на бърз прогрес в областта на биотехнологиите и биоинженерството можем за първи път в историята да дойдем до възможността да превърнем икономическото неравенство в биологично.
 
Прогнозата е, че човечеството след две поколения (а може и по-рано) ще се раздели на два биологични вида. Едните ще изглеждат като полукиборги, които ще могат да живеят значително по-продължително, качествено по-добри, не нуждаещи се от здрава дори в качеството на примати на конвейера, от превити гърбове на плантациите или пушено месо на война. Ако масите загубят своята значимост за икономиката, отбранителната способност, държавата, то ще изчезне поне част от стимулите да се инвестира в тяхното здраве, образование и благосъстояние.
 
И не може да се каже, че масите това не го чувстват, дори и да не се ориентират в новите тенденции.
 
Превод със значителни съкращения: БЛИЦ