„Когато Турция играе с мигрантската карта, винаги успява да привлече вниманието на Европа. Този път обаче Турция също така губи много от престижа си и накърнява трайно репутацията си в Европа. Властите в Анкара би трябвало да имат това предвид.“

Това заяви пред БНР Асла Айдънташбаш - водещ турски журналист, анализатор от Европейския съвет за външна политика.

В интервю за предаването „Събота 150“ тя предположи, че турският президент Реджеп Ердоган праща мигранти само на гръцката, а не и на българската граница заради добрите му отношения с премиера Бойко Борисов.

Според нея Европейският съюз сега изглежда единен по мигрантската ситуация.За промяна в политиката на Европа по този въпрос с Асла Айдънташбаш разговаря Деян Йотов.

В отговор на въпрос дали последните драматични събития усилиха или отслабиха позициите на президента Ердоган в Турция и на международната сцена тя каза:

„В самата Турция на политиката спрямо Сирия се гледа с доста критично око. С новините за загуби на жива сила в Идлиб се увеличават критиките от опозицията.

И според мен до известна степен, сочат го социологическите допитвания, критично настроено е и обществото като цяло.

Хората, както винаги, подкрепят войниците, но изглежда още не са убедени, че действията на правителството в Идлиб или в Либия са успешни“.

„По отношение на международната ситуация Турция чувства, както обикновено когато стане дума за бежанците, че има много силна карта.

Когато Турция играе с тази карта, винаги успява да привлече вниманието на Европа.

Този път обаче Турция също така губи много от престижа си и накърнява трайно репутацията си в Европа. Властите в Анкара би трябвало да имат това предвид“.

„А за отношенията с Русия - най-важният играч тук, картите на Турция не са толкова силни. И това се видя когато Ердоган отиде тази седмица при Путин в Москва. Споразумението, което постигнаха, беше на масата от известно време.

То е за прекратяване на огъня и това е чудесно. Но не е точно актуализацията на договореностите от Сочи, на която се надяваше Ердоган“.

„Така че - по-силна или по-слаба е Турция, зависи от гледната точка. Различно е спрямо различните играчи“.

- Само от Путин ли зависи дали ще има масова бежанска вълна от Идлиб? И дали Ердоган няма да стане маша за налагане на руските интереси в Европа?

- Вижте, границата на Турция със Сирия е затворена и бежанци от Идлиб не минават през нея. Тези, които се трупат на европейската граница, живеят отдавна в Турция и не всички са сирийци.

Всъщност повечето са афганистанци, таджики, иранци, иракчани. На турско-сирийската граница има железобетонна стена и хората в Идлиб, които стигат до турската граница, живеят на ничията земя там в палаткови градчета насред зимата. Това е огромна хуманитарна трагедия.

Путин държи ключа за ситуацията в Идлиб и - да, той може да отприщи, така да се каже, още по-голяма хуманитарна трагедия, ако реши да стигне още на север в Сирия. Затова в преговорите с него Турция трябва да е много внимателна.

Много неща трябва да се вземат предвид - важността на руските туристи за турската икономика например, както и енергийното партньорство, включително "Турски поток". Русия просто държи по-силни карти.

- Новите лидери на евроинституциите демонстрираха твърда позиция по мигрантския въпрос - категорични са, че този път Европейският съюз е единен. Вярвате ли им и как всъщност ви се струва европейската реакция?

- Има огромно несъответствие в европейската бройка за случващото се с мигрантите и официалните турски данни. Според вътрешното министерство на Турция поне 170 000 души са напуснали страната. Което не е вярно. Европейците пък твърдят, че около 5000 са пристигнали на гръцките острови и още няколко хиляди са преминали сухопътната граница. Очевидно някой не казва истината!

Това ме навежда на мисълта за причината за хода с мигрантите. Не подценявайте факта, че турските власти са под натиск от хората, които са гневни заради мигрантската им политика, действията в Сирия също са далеч от популярни. Така че част от това, което се случва - изявленията, че Турция праща бежанците към Европа, цели да се намали напрежението в обществото.

Европейците изглеждат единни по мигрантския въпрос. А границите - и българската, и гръцката - не са толкова лесни за преминаване, както преди 5 години. Турските власти смятаха, че могат да предизвикат още по-голям поток към Европа. Но това не се случва. Още по-голям обаче става рискът Турция да се превърне в магнит за още повече мигранти, които да я възприемат като транзитна спирка по пътя към Европа.

- Защо Ердоган праща мигранти само на гръцката, а не и на българската граница?

- Мисля, че е заради добрите му отношения с премиера Борисов. А и обемът на търговията между Турция и България е значителен. Но кой знае?

Турция е много ядосана на Гърция заради енергийните спорове в Източното Средиземноморие. Както знаете, Гърция, Египет и Кипър, с подкрепата на Израел, обявиха изграждането на нов газопровод. Това е май част от причината Гърция да стане мишена вместо България.

- Несъмнено в интерес на Европа е Турция да бъде стабилна държава. Но как да помогне на Ердоган с кошмара Идлиб? само с още няколко милиарда евро ли?

- Турция несъмнено има нужда от помощ за мигрантите и за сирийските си планове. Говори се за нов финансов пакет, но той далеч няма да е толкова голям, колкото договорения преди няколко години, защото броят на мигрантите е доста по-малък.

Важно е Европа да отстоява собствените си принципи по отношение на разпределението на парите. Аз лично мисля, че директни стипендии за бежанците биха били по-добър вариант от преминаването през институционални посредници.

Много е важно също Турция да схване, че отношенията й с Европа няма да свършат този месец и че не бива да стават заложник на кризата с Идлиб. А Европа би трябвало да помогне за създаването на зона за сигурност в този район.

Руснаците не го искат, сирийският режим - също. Но истината е, че сме изправени пред ситуация, в която 1 милион души живеят в палатките и няма къде да отидат, няма причина и да останат - няма работа там. Затова всички те мечтаят да отидат в Турция или в Европа.

Така че в интерес на всички ни е да решим проблема. Възстановителните работи в Сирия трябва да започнат. Европа твърдо отказва да го прави докато не бъдат постигнати мир и политически преход в Сирия.

Но тази политика към момента вече не можем да си я позволим. Трябва да мислим как да осигурим домове и училища, особено в Идлиб. Сирия трябва да започне да се изгражда наново, дори докато Асад е още там и дори докато военните действия продължават.