Въпреки основаването на дъщерно дружество на Volkswagen в Турция, което се счита за допълнителна стъпка към изграждането на завод на VW, България продължава да се бори за фабриката на производителя на автомобили със седалище във Волфсбург.

„Ако не успеем с привличането на завода на VW, ще предлагаме парцел за производството на батерии или софтуер", пояснява в интервю за германския икономически всекидневник "Ханделсблат" Росен Плевнелиев, бивш президент и почетен председател на „Автомобилен клъстер България“, пише investor.bg.

„Надяваме се да влезем в бизнеса с Volkswagen с допълнителен завод за доставчици. Това е балансът според нас“, пояснява той. Плевнелиев посочва, че германските компании SAP, Bosch и Mercedes-Benz вече разработват свои продукти в най-бедната страна от ЕС. „Стигнахме много далеч с Volkswagen. Не трябва да бъде така, че победителката Турция да получава всичко, а губещата България - нищо", казва той.

Дори ако все още няма резолюция на надзорния съвет на най-големия производител на автомобили в света, то от месеци се очертава решение в полза на Турция. „В момента сме в последните етапи на преговорите с Турция и вземането на решение", заявява говорител на VW пред германската медия.

В новия завод в Маниса близо до западния турски пристанищен град Измир, освен всичко друго, предстои да бъдат произвеждани новите модели Passat и Skoda Superb. VW възнамерява да инвестира около 1 млрд. евро в завода.

С планираните 4000 служители от 2022 г. годишно трябва да бъдат произвеждани 300 000 автомобила. Volkswagen вече е създала филиал в Маниса за тази цел с капитал от около 150 млн. евро.

Междувременно очертаващото се решение за местоположението на завода в полза на Турция разочарова не само България, но и Балканите с общо 80 милиона жители. Страните от Югоизточна Европа спешно се нуждаят от работни места в промишлеността и технологиите, за да сложат край на по-нататъшната емиграция на младите и квалифицирани жители.

„На Балканите разочарованието от VW е голямо", казва Плевнелиев пред "Ханделсблат". „Страните обръщат голямо внимание на това къде отиват инвестициите. От време на време западноевропейските политици критикуват липсата на върховенство на закона на Балканите.

Но при инвестиционните решения като това на VW за Турция в крайна сметка роля имат само парите, а не и спазването на закона“, казва още Плевнелиев, който до 2017 г. беше държавен глава на България.

„Това отслабва позициите на германските политици с исканията им за повече върховенство на закона в балканските страни", убеден е той. „Ердоган не спазва европейските правила. Хиляди са в затворите. А сега той е на практика подкрепен с милиардна инвестиция от Германия“.

Производителният директор на VW Андреас Тостман защищава обаче решението срещу критиците:

„Очакваме да успеем да отговорим на нашите стандарти в Турция, както по отношение на качеството на продуктите, участието на служителите в решенията и зачитането на правата на човека в областите, на които можем пряко да повлияем“, заяви Тостман през миналата седмица.

Кога ще бъде решаващото заседание на надзорния съвет на Volkswagen, засега не е ясно. Очаква се сделка с Турция да бъде постигната през октомври.

Автомобилната индустрия е един от малкото процъфтяващи сектори в България. Според „Автомобилен клъстер България“ 65 000 служители в 220 производствени предприятия генерират оборот от пет милиарда евро на година.

Сред най-известните инвеститори са автомобилни доставчици като Magna, Grammer, Festo или Kostal. В страната например се произвежда софтуер за Mercedes-Benz или спирачки за Porsche.

Според източници от индустрията в момента България генерира около десет процента от брутния си вътрешен продукт с автомобилната индустрия.

Плевнелиев, 55-годишният основател на автомобилната асоциация, продължава да се бори за завода. През последните седмици асоциацията и правителството в София предприеха действия, за да увеличат натиска върху Volkswagen. Българите стигнаха дори до Берлин, пише "Ханделсблат".

Но освен красиви думи не са получили нищо друго от канцлерството. „Берлин винаги е подчертавал, че това е изцяло икономическо решение“, разочаровано съобщава Плевнелиев.

Сега българите очакват подкрепа от Европейската комисия и от еврокомисаря комисар по конкуренцията Маргретe Вестагер. „Турция например обещава да купи 40 000 автомобила за държавни служители. Страната не спазва правилата за субсидиране. Това не е възможно в ЕС.

Това е неравен двубой. Volkswagen всъщност би трябвало да отстоява лоялната конкуренция", критикува Плевнелиев. „Решението на VW само по себе си отслабва Европейския съюз“, добавя още той.

Вестагер трябва да се намеси, за да гарантира лоялната конкуренция с Турция, смята той. Българите получават подкрепа и от консервативния европейски политик Манфред Вебер (Европейска народна партия).

През миналата седмица той написа писмо до Вестагер, като я призова да разгледа подробно споразуменията между VW и Турция, за да предотврати „нелоялната конкуренция“, унищожавайки работните места в Европа.

Първоначално страната от ЕС се надяваше да получи зелена светлина от провинция Долна Саксония и работническия съвет на VW за местоположението до София на новия завод на VW. Но и провинцията, и представителите на служителите изглежда предпочитат Турция. Затова разочарованието в София е дълбоко.

„За нас е много съмнително, че министър-председателят на Долна Саксония Щефан Вайл и работническият съвет на VW са толкова ангажирани със завод в Турция“, казва Плевнелиев.

Той се е надявал социалдемократът Вайл да упражни влияние в полза на България в борда на директорите. Долна Саксония държи 11,8% от акциите на Volkswagen AG.

България предлага на VW голяма индустриална зона извън столицата София, близо до летището. Бившата фабрика на стоманодобивна компания принадлежи на българската Първа инвестиционна банка и австрийската компания за недвижими имоти Soravia.

Българският премиер Бойко Борисов обеща на Volkswagen да покаже, че ще бъде „най-лоялният партньор на най-големия автомобилен гигант в света". Премиерът се позова на добрите условия за германските инвеститори и много ниските данъци.