Центърът на Сиатъл се оказа под контрола на активистите на “Антифа”, включително кметството и полицията. Завземането стана безкръвно - под натиска на тълпата полицията просто се оттегли. В тези квартали е обявена “Капитолийската народна република”.


Тръмп вече обяви бунтовниците за “домашни терористи” и заплаши, че ще си върне контрола над Сиатъл. Но точно това очакват от него основните му врагове, демократите, пише Pogled.info.

След това бунтовниците превзеха кметството. Също толкова безкръвно, освен това, с подкрепата на градския съветник Кшама Савант, имигрант от Индия и активист на троцкистката организация “Социалистическа алтернатива”. Превзетите сгради и прилежащите улици бяха обявени от демонстрантите за Автономната свободна зона на Капитолийския хълм (АСЗКХ).

АСЗКХ публикува своите много радикални искания: да се ликвидира полицейското управление в Сиатъл, да се преразгледат наказателните дела на всички членове на расовите малцинства, които стоят за насилствени престъпления, да се спре финансирането на всяка полиция. В допълнение, АСЗКХ изисква оставката на кмета на Сиатъл, демократа Джени Дъркан.

Засега реакцията на федералния център към безредиците се изразява главно в гневните туитове на Доналд Тръмп. "Домашни терористи превзеха Сиатъл", пише президентът и призова “тези безобразни анархисти" да спрат.

Президентът наложи вината за случилото се върху демократите от кметството, които според Тръмп сами по себе си са радикални левичари. В отговор кметът Дъркан посъветва държавния глава да се „върне в бункера“, като намеква за поведението на Тръмп по време на безредиците в Белия дом.

Президентът от своя страна заплаши, че ще си върне контрола над Сиатъл, ако кметът на града Дъркан и губернаторът на Вашингтон Джей Инсли не го направят.

В някои публикации АСЗКХ е наричан „Капитолийска народна република”. Американската преса има свои асоциации: Тихоокеанското пристанище Сиатъл е най-големият град в щата Вашингтон, съименник на столицата. Капитолият е сградата на Конгреса в столичния Вашингтон, но Капитолийският хълм в Сиатъл, който се превърна в огнището на бунта, е бохемски квартал, свърталище на ЛГБТ общността.

Общо шест градски квартала се оказаха под контрола на протестиращите. Около "автономната зона" има пластмасови прегради и барикади, а вътре е изграден палатков лагер. Както казва професорът по политически науки в Университета в Тенеси Андрей Коробков, “едва три градски служби се допускат: пожарникари, паркова служба, която отговаря за озеленяването, и хората от транспортния отдел. Но не и полицията. "

Цялата окупирана територия е изпъстрена с надписи „Обществена собственост“ и „Автономна свободна зона на Капитолийския хълм“. Докато някои привърженици на АСЗКХ скандират лозунги и раздават интервюта, други спят в палатки или се хранят, разказват репортери.

Храната е безплатна. Расовият състав на протестиращите е пъстър: чернокожи, бели, латиноси. В републиката има първи табута: разрешена е само вегетарианска храна, пушенето е забранено. Очевидно това се дължи на факта, че сърцевината на протестиращите се състои от фенове на субкултурата „Стрейт Едж“, които отказват месо, алкохол и тютюн. От своя страна, много „стрейтъри“ едновременно наричат себе си и „Антифа“.

Още след като започнаха безредиците, Тръмп вече обеща да обяви антифашисткото радикално ляво движение „Антифа“ за терористична организация. Но ще бъде трудно да се изпълни заплахата: “Антифа” не е пирамидална организация, а хаотична общност от анархисти и други крайни левичари.

"Няма нищо агресивно, насилствено или нещо подобно", заяви протестиращ с прякор Рукс за случващото се в АСЗКХ. Други медии обаче съобщават, че местният черен рапър Раз Саймън следи за реда. Въоръжен с АК-47 и пистолет, Саймън вече тероризира гражданите, които отказаха да го слушат, твърдят журналисти. Медиите показват поне двама въоръжени „доброволци за обществена сигурност“, които патрулират превзетите улици.

Жителите на окупираните райони сериозно се притесняват за безопасността си. Асистентът на полицейското управление в Сиатъл, Диана Нолет, отчете рекет: протестиращите изстискват дан от местните бизнесмени, а също така искат личните карти на желаещите да влязат на територията на АСЗКХ. Самите „доброволци за обществена безопасност“ отричат това.

Лидерът на "окупаторите" се нарича Никита Оливър, местна активистка на движението Black Blacks Matter ("Животът на чернокожите има значение"). Тя е известна с това, че се кандидатира преди три години за кмет на Сиатъл от крайнолявата Народна партия. Тогава обаче кметският пост бе зает от демократа Дъркан, чиято оставка сега изисква Оливър.

Известна е идеологията ѝ. Оливър призовава привържениците на АСЗКХ да се „присъединят към глобалната борба“ срещу „расовия капитализъм“, който е „изграден върху патриархат и бяло надмощие“. Експертите обаче се съмняват, че Оливър може да се счита за водач на бунтовниците.

„Бунтовниците нямат преговарящи ръководни органи и ръководители. Бих сравнил подобна революционна администрация с работническите съвети по време на Руската революция от 1917 г.”, заяви Дария Митина, политолог и бивш депутат от Държавната дума от Комунистическата партия на Руската федерация.

Най-близкият аналог на АСЗКХ е Парижката комуна, смята Малек Дудаков, политолог-американист. Според него именно този крайноляв експеримент от 1871 г., продължил 72 дни, се провежда отново от активистите. Както в Парижката комуна и до голяма степен по време на Руската революция, анархистите играят активна роля.

„Оттук и желанието да се справят без полиция и да сведат до минимум ролята на държавата, ако е възможно“, каза Коробков. Сравнението с Парижката комуна обаче все пак е разтегливо. Радикалите от 1871 г. доста бързо преминават към въоръжено унищожение на класовите си врагове. Анархистите от АСЗКХ все още се държат мирно.

По принцип „комунарният”, но по-мирен, опит не е чужд на много жители на Западното крайбрежие. От 60-те години Калифорния и по-северните щати Орегон и Вашингтон са признати за убежище за хипари, еколози и други граждански активисти.

„В централните паркове на Портланд, Орегон и Сиатъл постоянно се създават палаткови лагери. Никой не разпръсква тези хора и постепенно те набират сила “, каза Дудаков. „В Сиатъл подобни комуни вече са създавани два пъти - през 1972 и 2013 г.“, припомни на свой ред проф. Коробков. Но активистите никога не са превзели такава обширна територия, която в същото време да включва кметство или полицейски участък.

Засега градските власти не се опитват да изтласкат "комунарите" от улиците. Градските служби са поставили преносими тоалетни вътре, продължават да извозват боклука. Ръководителят на противопожарната служба се грижи спешните служби да влизат в АСЗКХ.

Местната полиция увери спазваща закона част от гражданите, че окупацията няма да продължи вечно. Полицията дори обещава “да реагира на всякакви нарушения”, обаче не е ясно как да стане това, ако патрулиращите служители се страхуват да преминат границите на новата квазирепублика.

Експертите не са съгласни по въпроса колко дълго администрацията на Тръмп ще изтърпи случващото се в Сиатъл. „Белият дом отдавна е решил да не се намесва пряко в случващото се, особено в либералните щати. Следователно, е очевидно: Тръмп ще търпи“, смята Дудаков.

Според него президентът на САЩ ще предаде ситуацията на кметската служба, която се ръководи от демократите, така че да покажат на цяла Америка своята некомпетентност и слабост.

Тръмп вече заплаши, че ще използва сила, че ще изпрати Националната гвардия, посочва Коробков. Но демократите играят своята игра, добави той. “Те се надяват Тръмп да действа рязко - това ще им даде повод да започнат втора вълна от протести, което ще отслаби предизборната позиция на президента", обясни експертът.

„Песимист съм. Съдбата на "комуната" в Сиатъл ще бъде незавидна - там ще въведат националната гвардия, армия и просто ще ги стъпчат ", въздиша Митина.

Но, според нея, ако „комуната“ изтрае поне седмица, за протестиращите този епизод от тяхната борба ще бъде полезен, тъй като ще им позволи да придобият умения за самоуправление. Тя не изключва, че опитът за завземане на общинските власти в този случай ще се разпростре и върху други американски градове.

Превод: В. Сергеев