Алфа вариантът на коронавируса, засечен за първи път във Великобритания през септември 2020 г., е еволюирал така, че да произвежда повече "антагонични" протеини, което му позволява да се справя по-лесно с вродената имунна система на хората. Това е изводът на ново проучване, публикувано в научното списание "Нейчър" от британски и американски изследователи, предават световни медии. 

Според доклада появата на притеснителни варианти на COVID-19 показва, че вирусът се адаптира, за да продължи да се разпространява сред хората.

Въпреки че повечето от изследванията се фокусират върху промените във вирусните спикули на тревожните варианти, мутациите, които не са пряко свързани с тях, също допринасят за адаптацията на вируса.

"Искахме да разберем какво е направило алфа вариантът на SARS-CoV-2 толкова особен. Как е еволюирал от щама от първата вълна, установен в Ухан, и какви характеристики са му позволили да се разпространи в света и да се превърне във вариант, будещ тревога", поясняват авторите на проучването.

Учените са приложили проби на алфа варианта върху белодробни клетки, култивирани в лаборатория, за да анализират развитието им в човешкото тяло. С цел да установят дали се е активирала вродената имунна система, те са измерили количеството на интерфероните - протеините, които се образуват при наличието на патогени и които предизвикват антивирусен отговор.

Установено е, че нивата на интерферони, образувани след заразяване с варианта Алфа, са по-ниски спрямо тези при всички предишни варианти на коронавируса.

Тази промяна е резултат от безброй мутации на варианта, които са увеличили значително рибонуклеиновата киселина и нивата на протеините N, Orf9b y Orf6, познати като "вродени имунни антагонисти" заради способността им да блокират отговора на имунната система.

Открихме, че вариантът Алфа на SARS-CoV-2 се е адаптирал много добре към това да избягва да се активира дефанзивната линия на вродената ни имунна система. По този начин алфа вариантът може да се размножава незабелязано в началния етап на инфекцията, което увеличава значително възможностите му да зарази човека, докато е в носоглътката или белите дробове. За вируса това е категоричен успех, който му позволява да се разпространява по-ефикасно от човек на човек, подчертават учените.