Коледната елха е един от най-големите символи за Рождество Христово. Украсяват я с гирлянди, с играчки и с всевъзможни лъскави аксесоари, на които най-много се радват децата.

Рождественското дръвче, както я наричат в Германия, не винаги е била задължителна по време на рождественските празници.

Обичаят да се украсява датират едва от преди няколкостотин години и за първи път се появява в Германия.

Вярно е, че вечнозеленото дърво е използвано от човека при различни обреди. Германските племена са украсявали жилищата си с елхови клонки още преди да приемат християнството. С тяхна помощ е трябвало да бъдат отпъждани злите духове на тъмнината и студа.
 


Първите писмени източници за украсени елхи датират от 1605 г. Летописецът описва празника Рождество в немскоезичния Елзас (който днес е на територията на Франция – бел. ред.) по следния начин:

„На Рождество тук поставят в домовете елхи, а по клоните им закачат рози от цветна хартия, ябълки, сладки, парченца захар и лъскави ленти”.

Рождественските дървета отначало са се появили в домовете на богатите търговци и аристократи. Освен това с позлатени ябълки и гирлянди от орехи в Средновековна Германия са украсявали не само елхи, но и борове, както и клоните на вишневи и букови дървета.

Този обичай е бил разпространен първоначално в протестантските области на Германия. В католическите на елхата дълго време се е гледало като на езически символ.

Рождественската елха става задължителен атрибут чак през XIX век. През първата половина от него елхи са поставяни редовно в дворците на крале и царе във Франция, Германия, Англия, Дания, Норвегия и Русия. По-късно празничната украса на елхите изгубила своята елитарност и обикновените хора започнали да си да си я купуват от коледните пазари.
 


В различните части на Германия елхата е била украсявана по различен начин. Първата стъклена топка за коледното дърво е била издухана в Тюрингия преди около 400 години. Някъде са украсявали клоните с картофи или ябълки, на други места – с джинджифилови бисквити, моркови и орехи. Празничната украса е била допълвана от хартиени звезди, снежинки, гирлянди и фигурки на ангели.

През 1850 г. отново в Тюрингия е поставено началото на промишленото производство на украшения за елха. Майсторите правели от стъкло и дърво камбанки, сърчица, фигури на птици и животни, топки, шишарки, орехи и какво ли още не.

Долу-горе по това време върху елхите се появило и осветление. Дълго време се е смятало, че украсата със свещи е привилегия на аристокрацията и богатите граждани. Останалите хора просто не са можели да си позволят да запалят скъпите свещи от натурален пчелен восък „заради едната красота”. Ето защо те били принудени да се любуват на великолепните пламъци върху елхите, като гледали през прозорците в богатите къщи на съседите си.

Свещите поевтинели едва през XIX век, когато започнали да произвеждат свещите от стеарин ( бяло или жълто мастно вещество, продукт от животински или растителни мазнини, използвано за производството на свещи, сапун и др. – бел.ред.). Тогава свещи се появили и върху елхите на хора с по-скромни възможности. По-късно те отстъпили място на гирляндите от електрически лампички.

Около 1870 г. рождественската елха придобила окончателно вида, в който я познаваме днес – с топки, фигурки, лампички и лъскави гирлянди.

Украсата ѝ, обаче, подобно на дрехите на кокетна девойка, е изложена на постоянно променящите се модни капризи.
През XVII век в домовете на богатите хора на почит били баснословно скъпите тогава играчки от стъкло и порцелан, ръчно изрисувани от известни художници. За бедните оставали плодовете и хартиените украшения.

По време на промишлената революция в края на XIХ и началото на ХХ век върху елховите клонки „кацнали” велосипеди, автомобили, парни локомотиви и самолети.

Германците са можели да следят строго капризите на рождественската мода, благодарение на създадения мощен отрасъл за производство на коледни украшения. Десетина големи и около 40 малки предприятия работят в този сектор.

В Европейския съюз и до днес Германия няма сериозна конкуренция в тази област. При това германците не само че ползват тези играчки, но и ги изнасят.

Германски коледни играчки се продават в други държави за няколко десетки милиона евро годишно. Повече от половината износ е предназначен за САЩ. Постоянни клиенти на едро на германските майстори са Австрия, Швейцария и Италия.