Вотът във Франция е мажоритарен, което означава, че само един кандидат печели по едно място за Национално събрание във всеки от 577 избирателни района на Франция.

Водач

След първия тур, на който бяха избрани с абсолютно мнозинство едва 76 депутати, фокусът е върху 501-те балотажа в цялата страна тази неделя. Начело е партията на Марин льо Пен с 33.4%, на второ място с малка разлика се класира Новият народен фронт на всички леви сили с 27.9%, а на трето остана коалицията на Макрон с 20.7%.

Димитрова получи 35% от гласовете, министър Фредерик Валету – 33,7%, на трето място е лявата кандидатка Нур Бенеса с 23,7 процента. Победата на Димитрова обаче не е предрешена, защото те оформят така наречения „изборен триъгълник“, в който влизат първите трима, получили над 12,5% от гласовете.

Традиционните партии във Франция се обединяват обаче за „защита на демокрацията“ и призовават класиралите се на второ или трето място техни кандидати да се оттеглят. Така се гласува за втория независимо от коя партия е и се блокира изборът на крайнодесните за депутати. 

Триъгълниците

Този път „триъгълниците“ за втори тур са огромен брой – 307. Димитрова е в един от тях. Тя получи на първи тур 35%, министър Валету от коалицията на Макрон – 33,7%, на трето място е лявата Нур Бенеса от левия „Народен фронт“ с 23,7 на сто.

Българката ще се бори с Валету, защото лидерът на левия фронт Жан Люк Меланшон каза вече, че неговият алианс ще оттегли кандидатите, завършили трети на първия тур.

Премиерът Габриел Атал потвърди същото за кандидатите от центристкия алианс на президента. 
Причината за многото „триъгълници“ e високата избирателна активност, която достигна на стотни от 70%.

Коя е тя

Иванка Димитрова се кандидатира за депутат от крайната десница за втори път. Тя вече е участвала в парламентарните избори през 2022 г. Тя е доста активна сред гражданите на департамент Сен-е-Марн.

Нашенката е привърженичка на руския президент Путин и прави доста расистки изказвания в кампанията. Твърди, че Путин не е разрушител на Запада, а „ние сами го разрушаваме отвътре“, и го хвали за „закона, който санкционира педофилите“ в неговата страна. Димитрова е против Европа, в която се премества половината африканско население, и пита дали парламентът в Париж е френски или африкански.

В предизборното си обръщение българката отбелязва приоритетите си, ако бъде избрана за депутат – повишаване на покупателната способност, сигурността на гражданите, образование и здраве. Смята да построи нов полицейски участък във Фонтенбло. „Гласувайте за българското име в бюлетината – Иванка Димитрова“, така завършва обръщението си към избирателите в нейния район.

Българската кандидатка смята, че „Националният сбор“ предлага „единствения възможен път“ и само той може да даде отговор на ежедневните притеснения на гражданите.

Съжителство

Льо Пен вече обяви, че нейният кандидат за премиер Жордан Бардела ще поеме мандат само ако партията спечели абсолютно мнозинство депутати. Негов съпартиец обаче намекна, че може и да търсят приятелски настроени народни избраници за правителство. 

Пред страната има три варианта, като нито един от тях не предполага президентът да управлява съвместно с човек от неговата партия, което е нормалната практика.

Поне в следващата една година, след която по закон могат да се свикат нови общи избори, Макрон ще дели властта или с премиер от крайната десница, или с левичар, или със служебен министър-председател, когото ще назначи. Теоретично е възможна и коалиция между всички партии център-дясно и либерали, но засега картината на вота остава неясна, за да се правят сигурни прогнози. 

В миналото е имало три периода на съжителство между премиер и президент от различни партии - последният е между 1997 и 2002 г., когато социалистът Лионел Жоспен беше министър-председател при дясноцентристкия президент Жак Ширак. За Франция тази ситуация е необичайна, защото тя е полупрезидентска република, където държавният глава има големи правомощия в управлението. 

Крайна ли е дясната Льо Пен

Голяма част от фокуса на Льо Пен е върху кризата с разходите за живот, но много от строгите й антиимиграционни политики остават на дневен ред и затова Държавният съвет, най-висшият административен съд на Франция, потвърди, че партията може да се счита за „крайнодясна”.

Жордан Бардела иска да забрани на лица с двойно гражданство да заемат чувствителни стратегически постове, наричайки ги "полуграждани". Той иска и да ограничи социалните помощи за имигрантите и да се отърве от автоматичното право на френско гражданство за деца с родители, родени в чужбина.

Планираната забрана за носене на забрадки на обществени места засега не е приоритет. Напоследък „Национален сбор“ смекчи говоренето срещу НАТО и ЕС, а тесните връзки с Русия бяха тихомълком прекратени. Напускането на ЕС не е на дневен ред като тема от 2022 г. Вместо това Бардела се фокусира върху намаляването на ДДС, акциза върху енергията, 100 основни стоки с фиксирани цени и отмяна на пенсионните реформи на Макрон за няколко месеца.