Предварителните резултати от изборите във Франция показват, че Льо Пен води, а Макрон май е пред провал.

Французите гласуваха масово на ключов първи тур от предсрочните парламентарни избори. Те бяха свикани от президента Макрон, който на 9 юни разпусна парламента след като загуби от крайнодясната формация "Национален сбор" на изборите за Европарламент.

Според резултати от първия екзитпол, "Националният сбор" на Жордан Бардела и Марин льо Пен получава 34% от гласовете и е на първо място, на второ е лявата коалиция "Нов народен фронт" с 28,1 на сто и на трето място е центристкият алианс на президента Макрон с 20,3 процента.

В първото си изявление след изборите водачката на крайната десница Марин льо Пен изрази надежда, че Жордан Бардела ще бъде следващият министър-председател на Франция. Най-висока избирателна активност от 43 години насам беше регистрирана на тези избори - според различните данни, тя е между 67 и 69 процента.

Всички проучвания даваха преднина за крайнодесния "Национален сбор", който спечели евроизборите на 9 юни. Лидерът на формацията от 2022 година - 28-годишният Жордан Бардела, вече заяви, че би станал министър-председател, ако партията му спечели абсолютно мнозинство от 289 депутати. Много гласоподаватели са решени да блокират възхода му.

"Националният сбор" на Марин льо Пен вече не призовава за излизането на Франция от евросъюза, но остава евроскептична и антиимигрантска партия. В случай на победа крайнодесните обещават например ограничения или отмяна на социални помощи за чужденците.

Срещу крайнодесните е новосформирана широка лява коалиция от еколози, социалисти и комунисти, към чиито редици се присъедини и бившият президент Франсоа Оланд. "Нов народен фронт" е вдъхновен от Народния фронт, дошъл на власт през 1936 година и въвел платените отпуски за работниците и 40-часовата работна седмица. Екзитополовете му дават 29%.

Представителите ѝ са разделени по въпроса кой би бил премиер в случай на победа - шефът на крайнолявата "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон, първият секретар на социалистите Оливие Фор, бившият евродепутат Манюел Бомпар или Лоран Берже, бивш ръководител на умерен профсъюз.

Трети в предпочитанията на французите е центристкият алианс "Заедно" около партията на президента Макрон "Ренесанс" с 21%.

Според наблюдателите, стратегията на президента "Или аз или хаос" не е проработила добре сред французите. 35-годишният Габриел Атал стана най-младият следвоенен премиер на Франция, когато Макрон го назначи през януари. Реформите на президентското мнозинство ще бъдат под въпрос, ако крайондесните спечелят властта.

Вторият тур на парламентарните избори, свикани от президента след победата на крайната десница на изборите за Европейски парламент във Франция по-рано този месец, ще бъде произведен следващата неделя, 7 юли.

Според някои екзитполове крайната десница дори може да се надява да спечели абсолютно мнозинство в Националното събрание, отбелязва Ройтерс. Те отреждат на партия "Национален сбор" и съюзниците й между 230 и 310 места в 577-членната долна камара на френския парламент.

За абсолютно мнозинство са необходими 289 депутати.