Поредното признание за Христо Явашев, дошло от "Ню Йорк таймс", "Кориере дела сера", "Ла република" и изобщо от най-престижните световни медии, не се повтаря във вероятно очакваните измерения в родината на гениалния авангардист. Почти от момента, в който инсталацията "Плаващите кейове" беше официално открита в италианското езеро Изео, у нас подхванаха ожесточени дискусии по "наболели" въпроси, които всъщност от десетилетия гравитират около Кристо: Дали изкуството му е изкуство, дали българинът е българин и дали славата му е слава. +
Така наречените спорове по странен начин привличат и традиционни за последните години нашенски фиксации по темите на неолиберализма, русофилството, пишман патриотизма, за награди, ордени и всевъзможни не особено свързани с творчеството на Кристо въпроси.

Масло в огъня първо наля левият шаман и социалист Александър Симов. "Гледах някакъв захаросан репортаж за новата инсталация на Кристо "Плаващите кейове" в Италия. Вече 10 минути се опитвам да схвана как това минава за изкуство. Творчеството на Кристо е апотеоз на пиара. Опаковка без съдържание. Мегаломания в името на самата мегаломания. Това е култура за консуматори, флирт с глобалния полуидиот, който е чел оттук-оттам, но умира да се чувства значим, умен и възвишен. Инсталации, които нищо не означават, но пък стават медийна дъвка. Мляскане за очите, но нула калории за душата. И в това сигурно нямаше да има нищо лошо, ако не беше това медийно пърхане, тази нагла снобарщина, която настоява производителят на консуматорска баналност да бъде обявен за гений", заяви Симов с тоталитарна убеденост в безсмислието на модерното изкуство.

"Питам се защо новите леви се дразнят толкова силно от медийния интерес към новото произведение на най-известния художник от български произход, принуден да избяга от България от техните бащи - старите леви? В изкуството на Кристо няма идеология, нито политика, освен ако не броим стремежа му към пълна свобода от всякакви финансови, политически, идеологически фактори", отвърна журналистът Емил Георгиев.

"Защо Кристо е велик?! Защото е свободен да прави немислимото. Неща, които другите не сънуват. Ако сънуват - не помнят. Ако помнят - забравят. Ако не забравят - ги мързи. Ако не ги мързи, някой им пречи. Ако просто го правиш заради мечтата - вече си Кристо. Опакован Райхстаг е безсмислие - значи чиста финализация на творчеството, докосване до Божественото действие, иглата на върха на планината, където камъните са изкуство. Кристо е обратното на българин. Той никога не говори за себе си, никога не се обяснява, не обвинява, не слуша. Той работи", коментира Мартин Карбовски, признавайки, че е луд по творбите на Христо Явашев и никога не би събрал смелост да го интервюира.

Самият Кристо обикновено се отнася дистанцирано и елегантно снизходително - всъщност напълно нормално за ранга му на световен авангардист - към високопарните и възвеличаващи го дефиниции. Той казва: "Едно от удоволствията от това да си артист е да правиш онова, което искаш. Всички наши творби, мои и на Жан-Клод, са напълно безполезни, абсолютно безсмислени, никому ненужни. Светът може да живее и без "Завесата в долината" или без "Бягащата ограда". Ние не правим нищо добро или лошо, всички тези морални дискусии са напълно излишни. Работата на артиста представлява абсолютна свобода и е крайно далеч от политиката, морала и прочие".