Газопровод, който да свързва Русия и Германия през Балтийско море директно и без транзитна страна - такава е амбицията на "Северен поток 2". С годишен капацитет от 55 милиарда кубически метра газ, което съответства на 11% от годишното потребление на ЕС, завършването на строителството му е планирано за 2020 г. и се оценява на 9,5 милиарда евро, коментира френското издание La Tribune.

"Северен поток 2" ще дублира трасето на сегашния газопровод с еквивалентен капацитет, "Северен поток 1". Между страните-членки на Европейския съюз проектът все още провокира много противоречия, подхранвани от позицията на американския президент Доналд Тръмп, който яростно му се противопоставя. И докато някои смятат, че той е от съществено значение за европейските доставки, други предупреждават на висок глас, че това е руски капан.

Германия стои зад проекта

Основен поддръжник на този нов газопровод, Германия отдавна го представя като по същество икономически проект, който обслужва интересите на собствената политика на Ангела Меркел за замяна на ядрената енергия, започнала през 2011 г. Едва през април 2018 г. тя публично обсъди и политическите му аспекти. Според германското правителство този тръбопровод ще поддържа взаимозависимост, а не обикновена зависимост от Русия, тъй като продажбата на газ за Европа е от жизненоважно значение за руската икономика. В традицията на остполитик (новата източна политика), т.е. нормализирането на отношенията на Германия с Русия, култивирането на тази обменна политика изглежда е най-добрият начин за ограничаване на напрежението с Москва. Руско-европейските енергийни отношения са условие за стабилността на руско-германските отношения.

Подобна визия се споделя от редица големи европейски концерни. Проектът, 50% финансиран от руския Газпром, също разчита на участието на европейски партньори: френският енергиен гигант Engie, германските Uniper и Wintershall, австрийският OMV и холандско-британската Shell, всеки от които ще се включи с до 10%. Някои от тези участници, особено компаниите и правителствата, които подкрепят проекта, считат, че "Северен поток 2" ще позволи да се премахнат някои от енергийните несигурности, които пречат на ЕС, най-вече по отношение на крайните срокове на настоящите газови договори: този на Украйна с Русия изтича през 2019 г., а този между Русия и Полша - през 2022 г. И в двата случая предстоят преговори.

Страхът от германски монопол

В Европейския съюз проектът е изправен пред значителна съпротива. Първата е от икономическо естество: позицията на европейския газов хъб е предмет на ожесточена конкуренция между държавите-членки. Този проект значително ще укрепи Германия, която след това ще концентрира пристигането на 30% от европейския внос на газ, срещу само 15% днес през първия участък на "Северен поток". Другите основни точки на пристигане на руския газ са Полша и Украйна. Държави като Словакия подчертават загубата на приходи от транзит, които "Северен поток 2" ще генерира за тях, заобикаляйки балтийските държави. Други също осъждат предубедената позиция от страна на Европейската комисия. Противопоставяйки се на проекта "Южен поток" - един неуспешен паневропейски проект за газопровод, който трябваше да транспортира руски газ през Черно море - тя е лишила "малките" държави - България, Гърция и Сърбия - от приходи от транзит от тръбопровода, докато Германия, икономическото сърце на ЕС, ще стане сърцето на континенталната газова система.

Полша, която е лидер на опозицията, вече отказа да построи второ разклонение на газопровода "Ямал - Европа", пресичащ територията й. Тя се надява да се превърне в стълб на европейската диверсификация на доставките чрез използване на втечнен природен газ (LNG) - катарски, норвежки и американски.

Стратегия за "пресушаване" на Украйна?

Второто противопоставяне, с което се сблъсква "Северен поток 2" , е от политически и военен характер. На местно ниво, в контекста на напрегнатите отношения с руския съсед, страните, граничещи с Балтийско море, са обезпокоени от евентуално засилване на неговите позиции в региона. Особена загриженост се крие около наскоро отменения демилитаризиран статут на остров Готланд и пристанище Калскруна, две важни военни зони за Швеция. От началото на 2018 г. Дания разполага със законодателни инструменти за забрана на изграждането на тръбопровода в нейните териториални води, както и за целите на отбраната и националната сигурност. Затова операторът на "Северен поток 2" разглежда алтернативен маршрут. Ако страната не може да предотврати проекта, тя може да наложи допълнителна такса от поне 750 милиона евро, като по този начин ще го забави. В по-широк мащаб държави като Полша отхвърлят стратегията на руското пресушаване на украинския транзит със стратегически последици, включително и тази Украйна да загуби лоста си за преговори с Русия в условия на конфликт.

Конкуренцията на американския шистов газ "Северен поток 2" е не само европейски въпрос, но и отразява руско-американската конкуренция за достъп до европейския пазар. Към традиционния американски страх от това, че руското влияние се простира на запад, сега се добавя търговска опозиция от страна, която наскоро се превърна в износител на въглеводороди. След откриването на изобилни запаси от шистов газ, нова въглеродна енергия на тяхна територия, САЩ търсят пазари и искат да се конкурират с руснаците на европейския пазар, като изнасят продукцията си под формата на течен природен газ ( LNG). Първите кубически метри на американския газ достигнаха до Португалия през 2016 г., а до Полша и Литва през 2017 г., което им позволи да преразгледат тарифите си с Газпром.

Европейският енергиен пазар е в процес на развитие

От руска страна, страхът от загуба на пазарен дял от основния си клиент ЕС, е това, което мотивира проекта. Към една възможна американска конкуренция - сегашната цена на американския LNG все още е несигурна, защото остава нерентабилна икономически - се добавя тройната европейска воля за диверсификация на доставките - газ от източно Средиземно море, катарски LNG и преход към енергии без въглерод. Някои държави дори планират да премахнат руския газ в краткосрочен план. Такъв е случаят с Полша, чиито договори с "Газпром" ще се изпълняват до 2022 г .: страната вече обяви, че не желае да ги подновява. В същото време "Газпром" е изправен пред зародиша на вътрешната конкуренция в Русия. Като загуби своя износен монопол през 2013 г., компанията установи появата на конкурент: Novatek, който се позиционира на LNG пазара и си партнира с French Total и CNPC за два мащабни проектотерминала на руския полуостров Ямал - в устието на река Об, отвъд Северния полярен кръг, които могат да снабдяват Европа и Азия.

Компанията настоява за либерализация на газовия сектор в Русия. "Газпром" вижда "Северен поток 2" като средство за осигуряване на отношенията си с европейския си партньор, договаряйки се директно с Германия без транзитна страна. За Русия това е и начин да се извади украинският въпрос от енергийните му отношения с ЕС, които са влошени от началото на 2000-те години. Газовите кризи между Украйна и Русия (2005—2006 г., 2007—2008 г., 2008—2009 г.), дължащи се до голяма степен на търговски спорове, доведоха до прекъсване на доставките през зимата в източната част на ЕС, което европейците още помнят.

Този проект за газопровод концентрира в себе си важни политически и икономически въпроси за ЕС. Краят на украинските договори в края на 2019 г. добавя допълнително напрежение и следващите няколко месеца ще бъдат решаващи за проекта, както и за кръстопътя на руския и американския натиск върху вътрешния баланс на ЕС.