Съобщението за закриването на всички публични заведения във Франция поради епидемията от коронавирус не принуди френската младеж да изостави „последната чаша преди края на света“ в любимия си бар, пише Le Monde.

Както отбелязва изданието, перспективата за изоставяне на обичайното развлечение плаши французите повече от опасността от заразяване с вируса, пише "Поглед инфо".

„До каква възраст хората се чувстват безсмъртни? Съдейки по терасите на кафенето, най-малко до 30 години", пише Le Monde във връзка с решението на френския премиер Едуар Филип да затвори "всички обществени места, освен тези, необходими за живота в страната."

В полунощ на 14 март всички обществени места трябваше да се затворят, но същата вечер младите хора все още се тълпяха в парижките барове и препълнени бистра. Навсякъде можеше да се видят момичета на коленете на младите хора, които пият от чашите на приятелите си и да се чуват викове: „Да пием, защото така или иначе ще умрем“.

Според изданието премиерът е бил прав, като отбелязва, че „първоначалните мерки за ограничаване на срещите са приложени неефективно“. Всяка вечер, дори след съобщението на президента Еманюел Макрон в четвъртък, въпреки нарастващия брой на коронавирусните инфекции, френските барове бяха препълнени.

„Умират предимно старите хора!“, уверено заявява 20-годишен мъж на име Кловис. Неговата приятелка Мелани е съгласна: „Не казвам, че бих отишла на среща след среща в Tinder в разгара на епидемията, но в крайна сметка се страхувам повече за баба си, отколкото за себе си“.

В бистрото Le Traquenard, където се налива бира, студентка показва на своите приятели акаунта в Instagram на приятел от Мадрид, ужасен от строгите ограничителни мерки във връзка с епидемията в Испания.

 „Той говори със съседите си по скайп“, смее се момичето. „Във всеки случай на хората не може да бъде забранено да излизат навън“, казва тя, без да осъзнава, че Франция уверено върви по стъпките на Испания.

В "Рю-де-Лапп", където хората обикновено танцуват до зори, вратите на клубовете са отворени, сякаш насърчават клиентите да влязат, като тълпата минава покрай тях. „Затваряме тук в 6 часа сутринта, не ни интересува нищо“, казва младежът на входа.

„Това е последната нощ, историческа нощ“, смятат Марин, Сирил и Грегоар, седнали на терасата на бар "Карильон". Всички научиха за затварянето на институциите чрез сигнали, получени по мобилния телефон. 

„Когато разбрахме, помислихме какво да правим. Нашият живот, животът на младите тридесетгодишни, е да ходим на бар след работа, а не да работим дистанционно.“, възмущават се приятелите.

Контрастът между туристическите ресторанти и тесните барове, където се събират тридесетгодишните, е поразителен: ако първите са почти празни, вторите събират по шест души на четириместни маси, налива се бира като вода и се чуват взривове от смях.

Социалните мрежи тази вечер са изпълнени със снимки на забавления в Тулуза, Рен или Марсилия, наречени „Coronight“ („Коронанощ“ - ИноТВ), където младите хора вдигат „последната чаша преди края на света“.

В Лион, на терасата в кафене 203 близо до кметството, беше толкова пренаселено, както всяка събота вечер. Собственикът на институцията прие без възражение изявлението на министър-председателя. 

„Приспособяваме се, не може да става въпрос да бъдем съучастници в разпространението на това заболяване“, казва Кристоф Седа, който вече е предприел превантивни мерки в две от своите заведения, в които се събират от 100 до 500 души.

Според него в понеделник служителите ще отидат на работа за дезинфекция и почистване на помещенията, но по-късно част от служителите му ще останат без работа. Той предупреждава: „Държавата ще трябва бързо да изиграе ролята си на регулатор, в противен случай ще претърпим огромни загуби - това ще се превърне във вторично действие на вируса“.

Нещо повече, в повечето големи градове в най-модерните ресторанти и традиционни заведения за хранене атмосферата в навечерието на закриването беше мрачна. На булеварда „Монпарнас“ в Париж, след като правителството съобщи, че всички заведения са затворени, залите на двата ресторанта бяха три четвърти празни към десет и половина вечерта.

 „Във всеки случай от няколко дни не сме имали същата пълняемост като преди“, отбелязва един от готвачите. Това означава, че персоналът ще бъде в принудителен отпуск.

Легендарните Café de Flore и Les Deux Magots на булевард „Сен Жермен“ в Париж никога не са се сблъсквали с нещо подобно. „Дори по време на войната и окупацията терасите им никога не са били празни“, отбелязва професорът по история, който плаща последната си сметка.

Театър Point-Virgule в събота вечер остана едно от малкото отворени места, но с ограничено посещение до 90 души. Директорът Антоанета Колен сложи на входа умивалници, дозатори с течен сапун и рула хартиени кърпи, така че зрителите да си измият ръцете. „Дойдох тук, страхувайки се да не се отегча, докато всичко още не е затворено“, оплаква се студентът Жордан. „Отнеха ми футбол, фестивали, отнеха ми всичко, което обичам.“

Както отбелязва вестникът, броят на туристите в Париж вече е намалял значително и тези, които останаха, ще трябва да работят усилено, за да си осигурят храна. Ресторантите и баровете в хотелите ще бъдат затворени, ще се запази само обслужването по стаите.

В началото на първата нощ в седемнадесети окръг на Париж полицията тръгва, за да затвори баровете. На собственика на заведението, който не иска да се затвори до два часа сутринта заради парти за рожден ден, полицията обяснява, че указът на президента не подлежи на обсъждане и обещават да се върнат след 10 минути. С завръщането им вечерта е приключила и последните кафенета се затварят в цял Париж.

„Клиентите махат на сервитьорите, почистващи масите и столовете. Лицата на минувачите изведнъж показват страх, тъга, носталгия. Двойка изпраща въздушна целувка - на предписаното разстояние - на собственика, който затваря бизнеса си: „Не знаем кога ще се срещнем отново“, описва ставащото Le Monde.