Джоан от Лийдс прави самоделен манекен, с който заблуждава архиепископ Мелтън и успява да избяга, и да изчезне безследно, оставайки в историята като една моняхиня беглец.

Да се вречеш във вярност на Бога и да станеш монахиня, която живее в манастир, е житейски път, който изисква пълна отдаденост.

През XIV в. замонашаването е бил един изключително уважаван избор за жените над 14-годишна възраст. Доколкото е известно те не са били принуждавани да стават монахини, но разбиранията на обществото по това време превръщат вричането в Бога в задължение.

Така много млади момичета в този период са принудени да станат монахини, без те да искат да се откажат от свободата си.

За Джоан от Лийдс – една доста непокорна английска монахиня в женския манастир Сейнт Клемент в Йорк, този житейски път определено не е бил желан и тя решава да избяга.

Наскоро докато дигитализират регистрите на йоркските манастири, архивисти към Университета в Йорк се натъкват на историята на монахинята беглец и събитията от 1304 и 1305 г.

Джоан създава манекен, който прилича на нея, и го смесва с трупове на монахини, които скоро ще бъдат погребани, за да успее да избяга от манастира.

По онова време било немислимо да се откажеш от монашеския живот, щом веднъж си се врекъл.

Бягството на дръзката монахиня предизвиква гнева на духовниците.

„Сега тя се лута безкрайно излагайки душата си на голяма опасност“, пише архиепископът на Йорк - Уилиям Мелтън, през 1318 г., цитиран от „Гардиън“.

В регистъра на манастира, от който монахинята бяга, е отбелязано, че тя „безсрамно захвърля  благоприличието на религията и скромността на своя пол“ инсценирайки смъртта си с „коварен и греховен нрав“, с който е симулирала „болно тяло“ и се е преструвала на умряла, за да има шанс да постави един самоделен манекен на „свещено място“ сред наистина мъртви членове на нейното религиозно общество.

След като успешно заблуждава своите бенедиктински сестри Джоан бяга на близо 50 км от манастира в градчето Бевърли. Когато архиепископът научава за предателството ѝ, той заповядва на по-нисшестоящи да я открият и върнат.

„Тя обърна гръб на благоприличието и добротата на религията, съблазнена от неприличието, тя се потопи в непочтеност и изврати житейския си път с арогантност към плътските страсти и далеч от бедността и покорността“, пише Мелтън за Джоан.

След тези събития монахинята беглец изследва безследно...поне в историческите записи. Не е ясно какво се случва по-нататък - дали някога църковните власти успяват да я открият, дали започва нов живот, или се завръща доброволно в манастира.

Източниците разполагат само с информацията за бягството ѝ, което е един доста дръзък ход за времето си, пише vesti.bg.