С изтъняла бяла коса, захваната настрани, и очила с дебели стъкла на носа си Йоанна Пройоу прокарва сбръчканите си пръсти върху нишките от бебешко синя вълна, разпъната върху тежкия й дървен тъкачен стан. Тя бута лоста напред върху саморъчно направената машина отново и отново, техника, която е усъвършенствала в продължение на 90 години.

С тъкачния си стан Пройоу създава вълнените чанти и дрехи, които продава в малкия си магазин в Христос Рахес, село с 300 жители на гръцкия остров Икария, на девет часа с ферибот през Егейско море от Атина. Докато ръцете й се движат ритмично, а станът се поклаща леко, Йоанна казва, че все още много обича работата си.

„Правете неща, които възбуждат страстта ви. Когато съпругът ми почина преди няколко десетилетия, аз продължих да правя това, което обичам. По-късно друг човек ми предложи брак, но аз казах „не“. Омъжена съм за моя стан“, споделя Пройоу пред ВВС.

Централният площад в Христос Рахес, недалеч от магазина, в който Йоанна продава нещата си, е тих и спокоен. Местните пият кафе под сянката на чинарите и си разменят шеги пред къщите си с керемиден покрив. Собствениците на магазини отварят и затварят врати без конкретен график. Много от магазините работят по системата на честта – клиентите вземат каквото им харесва и оставят пари на тезгяха.
 

Това е нещо обичайно на гръцките острови, но Икария е различна: тук една трета от жителите са над 90-годишни. Заедно със Сардиния, Италия, Никоя, Коста Рика, Окинава, Япония, и Лома Линда, Калифорния, Икария е Синя зона, едно от петте места, където хората живеят най-дълго.

Експертите често посочват здравословната диета и активния начин на живот като ключов фактор за по-дълъг живот. Лекари и антрополози, свързани с проекта Синя зона, отбелязват и значението на близките семейни връзки в базираните на вярата общности. Жителите на Икария полагат усилия да са тясно твързани със семейството и съседите си, а възрастните играят важна роля в общността.

Бабите и дядовците често помагат при отглеждането на внуците или управлението на бизнеса. Но Пройоу отдава дълголетието си на страстта си към тъкачеството и отношението си към живота. „Не искайте повече от това, което наистина ви трябва. Ако завиждате на другите, това само ще ви причини стрес“, казва тя.
 

Пенсионираният лекар Христодулос Ксенакис има друга теория, според която жителите на Икария избягват ненужната тревожност. „Тук никой не си урежда срещи в точно определен час“, казва 81-годишният Ксенакис, който е смятан за млад мъж по стандартите на Икария. Времето е важна част от живота на острова, но няма отношение към начина, по който мислят местните хора, обяснява лекарят. „Хората си казват най-вече: ще се видим сутринта, следобед или вечер. Не задаваме точно определени времеви рамки“, казва Ксенакис.

Причината е, че жителите на Икария изживяват дните си целеустремено. Последният му проект е да организира Регата Икария за възрастни – надпревара с лодки, за която минималната възраст за капитаните е 70 години. 20-те участващи екипажа ще изминат маршрута от 14 морски мили от съседния остров Самос до Икария и обратно.

„Това не е истинска надпревара. Регатата показва, че все още ни бива и сме способни. Винаги има какво да правите с времето си. Но  когато правите неща, които карат вас или другите да се чувстват щастливи, как да не сте здрави и добре?“, казва Ксенакис.