В месеците преди изграждането на Берлинската стена, хиляди хора от ГДР бягат в Западен Берлин. Почти 50 000 души стават бежанци, защото се опасяват, че ще бъдат изолирани от останалия свят. 

Каквото се случва на 13 август 1961 г. Този ден е наречен „Неделята на бодливата тел“. Тогава границата между Източен и Западен Берлин е затворена. Събитието се разиграва в малките часове на нощта, а на сутринта гражданите на Източен Берлин се събуждат в капан, разказва в репортаж Нова телевизия. 

Шокът за хората е голям, те не могат да повярват, че повече няма да има влакове, които да ги водят в Западен Берлин. Така семейства остават разделени, а много студенти прекъсват образованието си. 

Гражданите от Западен Берлин не са съгласни с това брутално потъпкване на човешките права и протестират край поставената бодлива тел на границата. В източната част на града хората са подложени на пропаганда, която трябва да ги убеди, че те не са в капан, а по този начин са защитавани от правителството. 

В същото време американският президент Джон Кенеди се съгласява с изграждането на Стената. Според него това е много по-добро решение, отколкото една предполагаема война, която може да е катастрофална за човечеството. 

Така жителите на Източен Берлин са оставени сами. Те не могат да се примирят с положението и още в първите часове от затварянето на границата, започват да правят опити за преминаването ѝ. 

През първите дни и седмици след построяването на Стената много от жителите на Bernauer Strasse се опитват да избягат от граничните си домове. Те не искат да се разделят с роднините си и са подложени на постоянен тормоз от източногерманските власти. 

 

След 18 август всички входни врати, които излизат на тротоара в Западен Берлин, са заковани или затворени, а през задните дворове са създадени нови входове. Полицаи стоят в коридорите на сградите и проверяват документите на всички, които искат да отидат в някой апартамент. 



Тези мерки пораждат страх и отчаяние у много от жителите. Затова те започват да скачат от прозорците си, за да избягат на Запад. Пожарната служба в Западен Берлин се опитва да ги хване в спасителните си мрежи, за да не се наранят. Но много от тези хора намират смъртта си. 

Петер Фехтер

Съдбата на 18-годишния Петер Фехтер е един от най-известните случаи на убийство край границата. Младото момче решава да премине през Берлинската стена близо до американския сектор. То е забелязано от войниците на Източен Берлин, които охраняват стената. Те стрелят по него и го улучват в крака. 

Петер пада в ничията земя. Момчето агонизира и моли за помощ. Никой не идва да му помогне. Хората от източната и западната част стоят безучастни. След няколко часа страдание, момчето издъхва. Смъртта му предизвиква големи демонстрации в Западен Берлин. 

Фотографии на умиращия младеж са показани по целия свят. Те превръщат агонизиращата смърт на Питър Фехтер в символ на безчовечността на източногерманския режим. Днес нито една хроника на 20-ти век не пропуска името му.

„В Петер Фехтер Берлинската стена намира, ако не първия, то може би най-големия мъченик. Това е срам, от който източногерманският режим никога не се възстановява, въпреки най-добрите си пропагандни усилия“.

Децата

На 14 март 1966 г. граничните полицаи застрелват две деца - Йорг Хартман и Лотар Шлойзер, които са на възраст 10 и 13 години. Момчетата успяват да проникнат незабелязано в граничната зона на Източен Берлин, след като се стъмва. Те искат да отидат при бащата на едното от тях, който живее в Западен Берлин. 

Тридесет години след тяхната смърт, граничарят, който ги застрелва, обяснява защо го е направил. Той вижда сянка от своята наблюдателна кула и стреля по нея само защото смята, че това е негово задължение. 

Десетгодишното момче умира веднага, а неговият тринадесетгодишен приятел загива в полицейската болница, в която е откаран. И двете деца са родени и израснали в Източен Берлин. Властта там обаче не иска да съобщи истинската причина за смъртта им и кара близките на момчетата да повярват, че те са загинали при инцидент. 

Водата

Инго Крюгер и годеницата му Ингрид живеят от двете страни на Берлинската стена. Колегите на младия мъж докладват на ЩАЗИ за връзките му със Запада. Инго пояснява пред властта, че след сватбата, годеницата му ще се премести при него. Мъжът кандидатства и за собствен апартамент. 

Разделените семейства

Двамата влюбени си разменят писма и подаръци през бодливата тел. Но с течение на времето тези срещи стават трудни за организиране. А когато двойката разбира, че затворената граница се превръща в постоянна ситуация, Инго започва да подготвя бягството си. 

Разделеният народ

Тъй като е опитен водолаз, Инго решава, че ще може да избяга през някоя от гранични води. Подобно на много източногерманци след него. Той старателно подготвя плана си, някои негови приятели му помагат, а годеницата му го чака на западния бряг. Крюгер влиза във водата на 10 декември, но така и не успява да стигне до Ингрид. Тялото му е извадено от източногерманските митничари. Смята се, че 21-годишният бежанец се е удавил. 

Властите съобщават на роднините и колегите му, че негови приятели и годеницата му са му помогнали да подготви бягството си и те са виновни за смъртта му. Един от приятелите му е  арестуван за подпомагане на „бягство от републиката“. Друг пък е изнудван да работи с ЩАЗИ. 

В периода 1961-1989 г. поривът към свободата се оказва смъртоносен за най-малко 140 души, които са убити или загинали по други начини, пряко свързани с граничния режим на ГДР при Берлинската стена.