Изплуваха “загубени” бележки и снимки на германски войник, който е бил потресен от екзекуцията на 15 души при нахлуването на нацистите в Съветския съюз, пише "Дейли Мейл".

Открити са забележителни дневници на германски командир на танк, който само за няколко седмици боеве на Източния фронт се превръща от закоравял нацист в разбит човек.

Лейтенант Фридрих Зандер се пречупва в самото начало на жестоката операция "Барбароса" - германската инвазия в Съветския съюз, започнала през юни 1941 г. - и окончателно загубва вяра в германската военна машина.

Тайните му дневници излизат на бял свят 80 години по-късно и са в основата на документален филм на History Hit TV с участието на историка Дан Сноу.

В тях лейтенант Зандер описва с ужасяващи подробности варварската гибел както на своите другари по оръжие, така и на руските войници - и веднъж едновременно 15 души са екзекутирани пред очите му.

Тези ужасни сцени обръщат вътрешния свят на наградения командир на танк.

Виждайки как неговите бойни другари са убивани или осакатявани в минно поле, той пише: „Стига. Искам да крещя. Просто искам да изкрещя всичко. Нервите ми вече не издържат. "

Новият документален филм включва и неизвестни досега кадри на лейтенант Зандер и обречената на провал германска инвазия.

ВИДЕО ТУК!!!

Първите месеци от операцията са успешни за Германия и нацистките войски спират на 25 километра от Москва, но от декември 1941 г. съветското контранастъпление ги отхвърля далеч назад.

Този ответен удар, съчетан с неподготвеността на германците за суровите условия на руската зима, води до оттеглянето на нацистките войски на запад в края на 1941 година.

В крайна сметка инвазията принуждава Адолф Хитлер да води война на два фронта, което води до срив на германските сили.
Зандер е толкова разбит, че вече към декември 1941 г. той вярва, че Германия ще загуби Втората световна война.

Неговите дневници със 150 000 думи са открити от германския военен историк Робин Шефер и наречени „уникални и невероятни“.

"Те показват историята на кампанията през погледа на германски младши офицер - нещо, което никога не сме чели досега."

„Дневниците на Зандер, които са писани по време на битки, продължителни походи и често след психически травми, дават откровена и безпристрастна оценка на ситуацията в Германия през 1941 г. и разкриват безмилостния характер на войната на Източния фронт.“
„Те са открити съвсем наскоро - очевидно е, че не са били предназначени за публикуване, тъй като повечето от тях биха заплашили автора със сериозни проблеми“.

Историкът Сноу добавя: „Нахлуването на Хитлер в Съветски съюз преди 80 години бележи началото на най-катастрофалната конфронтация в човешката история“.

„Дневниците са толкова силни, толкова ярки и богато написани, че не се нуждаят от коментар от историци или водещи, нито от реконструкция на събития.“

"Гласът му е обективен заради ужасите, които е преживял."

Лейтенант Зандер служи в 6-та танкова дивизия, която нахлува в Съветския съюз през юни 1941 г., пресичайки литовската граница.
След това, на 24 години, той си спомни момента, в който той и неговите бойни другари слушат речта на Адолф Хитлер в началото на операцията, по време на която загиват почти милион души.

В дневника си той пише: „Представлението продължава“.

Той пише, че в танка му е царувало страхотно настроение, а един от приятелите му дори е свирил на хармоника в боя.

Настроението е толкова високо, че лейтенант Зандер дори отваря бутилка шампанско, за да отбележи първата атака на дивизията си.
Безпощадността на германското настъпление се потвърждава на 27 юни 1941 г., когато екипажът му се изправя срещу руски войник, който се прави на мъртъв и след това открива огън по преминаваща немска пехота.

Зандер пише: „Глупаво е да се сблъскваш с такива танкисти като нас - просто натискаме газта, обръщаме се и мачкаме. Прас! - и готово”.
Той продължава: „Някои от застреляните руснаци все още се движат. Шепански ги довършва с пушка ".

През юли 1941 г., когато германците настъпват към Ленинград, младият офицер все още не се съмнява в желанието на нацистите да сложат край на болшевизма, наричайки местното население „покорно стадо“.

На 24 август обаче той описва тежките последици от една битка с участието на екипажа му.
Той пише: „Общо около повредения танк лежаха над 20 трупа“.

„Сред тях лежеше ранен руснак, все още с пушка в ръка. Когато му заповядах да вдигне ръце, той не реагира. "
„Застрелях го със собствените си ръце. И направих същото с друг, който се преструваше на мъртъв. "

Повратният момент за лейтенант Зандер е битката на 2 октомври, когато много танкове се взривяват в минно поле край Вязма, между Смоленск и Москва.

В дневника си той пише за ужасните осакатявания. „Гослер беше изваден жив, но и двата му крака бяха откъснати“, спомня си той.
„Краката се държаха от тънки ивици сухожилия и кожа. Изглеждаше, че Гослер си е загубил ума - крещи и не стихва. "
"От безумната болка той започна да пее с глас, който не беше негов."

„Трябва да приберем и механик-водача Оберхолц. Той е заклещен на място. Двама го вадят внимателно. "
„Гръбначният му стълб е счупен и той е напълно парализиран. Едва може да говори. "

"Просто ужасно. Качвам се за секунда в танка , за да погледна Вайганд. Стига! Искам да крещя. Просто искам да изкрещя всичко. Нервите ми вече не издържат. "

На 30 ноември той записва как е видял осем партизани, включително две жени, обесени от германците.

По-нататък по пътя той вижда как германците екзекутират руски военнопленници без съд и присъда.

Той пише: „Попадаме на много трупове. Руснаците, които вече не могат да вървят по-нататък, биват разстрелвани от конвоя.
"Аз самият преброих 15 трупа в канавката."

Към 21 декември 1941 г., когато Червената армия пречупва хода на германското настъпление и суровата руска зима се стоварва върху нашествениците, лейтенант Зандер започна да се съмнява в правотата на нацистите.

Той пише: „Казвам на моите момчета: говорим за преструктурирането на Европа, пълното поражение на болшевизма, врага на народа“.
„Но аз самият вярвам ли в тези лозунги - така с цялото си сърце?“

„Убеден ли съм в това, което се опитвам да предам на своите войници?“

"Нещо ми трудно да повярвам, че всичко, което ни е наредено тук, е правилно."
На 14 януари 1942 г. той добавя: „Дори, противно на моите очаквания, да успеем да спрем руското настъпление, по-добре никой да не знае как ни подпалиха тук”.
"И ако не успеем, това ще бъде началото на края."
„Поне аз така го виждам. И всички наши жертви ще бъдат напразни. "

Шефер намери дневниците при кадастралната работа в Германия през 2018 г., а снимките на документалния филм започват през 2020 г.
Историкът Сноу казва: "Опитахме се да отдадем дължимото на този конфликт, да надхвърлим статистиката за десетките милиони мъртви, ранени и жертви на насилие и да разкажем истинската история за това как е било всъщност."

“Когато Роб дойде при нас с непубликуван многотомен военен дневник, който току-що беше открил, знаехме, че сме намерили това, което търсим.“

„За първи път в документален сериал истински войник ще бъде гласът.“

"Това е само началото. История на Източния фронт през очите на млад германец ”.
"Ще преживеем войната на изток чрез неговите впечатления."

Документалният филм "Барбароса: Изгубените дневници" скоро ще бъде пуснат по History Hit TV.

Какво е операция "Барбароса"? Кампанията, решила изхода на Втората световна война?
Хитлер започва операция "Барбароса" на 22 юни 1941 г. с нахлуване в Съветския съюз за бъдещите интереси на Германия.
Източната кампания определя резултата от Втората световна война.

Хитлер вижда Съветския съюз като свой естествен враг и се надява да унищожи армиите му, да изземе огромни икономически ресурси и да пороби населението му.

Той вярва, че се нуждае от изтока, за да спечели войната и да осигури дългосрочния просперитет на Райха. За тази цел той хвърля огромен брой войници, за да нахлуе.

Повече от три милиона и половина войници от Германия и други сили на Оста атакуват на 2900-километров фронт. Общо около 80% от германската армия е а концентрирана на изток.

Германското настъпление е предприето от три армейски групи под същото командване, както по време на инвазията във Франция през 1940 г. Съветското командване е изненадано.

Разгърнати са разрушителни бронирани дивизии - общо седемнадесет. Общо те включват около 3400 танкове - с подкрепата на 2700 самолета от “Луфтвафе”. Това е най-голямата нахлуваща сила в историята.

По времето на инвазията бойната мощ на Германия е достигнала своя връх и най-добрите ѝ сили навлизат в Русия.
През първите месеци на кампанията германските сили настъпват дълбоко в съветската територия, а танковите армии обграждат големи групи съветски войски в Минск и Смоленск.

Но германците силно подценяват врага и времето, с което трябва да се сблъскат по пътя за Москва.
В крайна сметка германските войски стигнаха до портите на Москва, но са върнати от съветските войски и от първите месеци на 1942 г. започва бавно отстъпление.

В крайна сметка всичко завършва с разпадането на източния фронт на Германия, а кулминацията е беше инвазията на руските войски в Германия. През 1945 г. руснаците влизат в Берлин и се обявяват за победители във войната.