Боевете в Сирия приемат все по ожесточен характер и Турция докладва за колосални загуби, които нанася на сирийските правителствени войски, предава pogled.info. Какво всъщност се случва на бойните полета и как при такива условия сирийската армия успя да си върне най-важния населен пункт- Саракиб, загубен преди няколко дни?

Операцията по освобождението на Саракиб започна в неделя със заемането на четири населени места наблизо. Настъплението се води основно от силите на „Тигрите“, шиитите от „Хизбулла“ и резервните части на Националната гвардия.

Към вечерта в неделя сирийците изтласкаха екстремистите от „Хаят Тахрир аш Шам“ и бившите протурски „умерени“ от Фронта за национално освобождение (ФНО) от северните и източни квартали на Саракиб, а към понеделник сутринта заеха напълно града.

В момента сирийската армия прочиства покрайнините на Саракиб, а фронтът се измести на запад и северозапад от града. Следва прочистване на Найраб, Кминас и Тафтаназ с общо направление към Сармин, тоест връщането на линията на фронта от преди 28 февруари.

Припомняме, че правителствените сили окупираха Саракиб на 5 февруари, като по този начин възстановиха движението по магистрала Дамаск - Хама - Алепо, което се превърна в основна военна и политическа победа за Дамаск. Джихадистите направиха два опита за завземането на Саракиб (11 и 20 февруари), но бяха оттласкани с големи загуби за тях.

Ситуацията се промени след намесата на Турция.

Турските въоръжени сили нападнаха позициите на сирийските правителствени сили с далекобойни гаубици, разположени на територията на самата Турция (тоест недостъпни за ответен огън), и активно използваха щурмови дронове.

Турция също отново се хвърли да щурмува Саракиб и неговите околности, подчинени групи, в чиито редици има турски военни служители и инструктори.

В района на боевете освен това има части на турските сили за специални операции, които според сирийските военни източници са понесли сериозни загуби през последните два дни.

На 28 февруари правителствените сили бяха принудени да напуснат Найраб и Саракиб, което се превърна в сериозно оперативно поражение за Дамаск (официалната сирийска пропаганда го нарече „тактическа маневра“).

Загубата на Саракиб на 28 февруари се дължи преди всичко на факта, че сирийската правителствена армия не беше готова да издържи на нивото на огнева подкрепа, което Турция оказва на бойците.

Освен това имаше съобщения, че най-готовите за бой части на сирийската армия са изтеглени от първата линия и започват да се прехвърлят в долината Ал-Гааб в южната част на Идлиб, където паралелно се развива успешна битка на CAA.

Останалите на първия ред резервисти дори не започнаха да „оборудват инженерните конструкции“, тоест, просто казано, да копаят окопи.

Позициите не бяха обхванати от противовъздушната отбрана, в резултат на което турските дронове просто тормозиха сирийците.

В същото време самите турци активно използват електронната война, което допълнително усложнява комуникацията на сирийската армия. Ефектът на изненадата също се отрази - никой не очаква нещо подобно от турците.

Всичко това натрупа ефект и САА остави Саракиб с големи загуби. Много сирийски военни бяха заловени, а входящите видео материали показват, меко казано, нецивилизованото отношение към тях.

Трябва да отдадем длъжното: сирийците, заедно с руските инструктори, успяха да компенсират загубите, да оценят заплахите и да разработят нови тактики само за два дни, което доведе до второто освобождаване на Саракиб.

Първо силите за противовъздушна отбрана бяха изтеглени до предната линия и битките частично се преместиха във въздуха. Турците реагираха на първия свален дрон „Анка“ чрез унищожаването на два сирийски щурмовика. Пилотите катапултираха на територията, заета от правителствените войски.

Втората "Анка", очевидно, беше свалена от самите местни бойци от „Хаят Тахрир аш Шам“, объркали турския дрон за руски.

След това турците загубиха още две „Анки” (между другото, „Анка” е митична птица, мюсюлмански аналог на Феникса, а не женско име, както погрешно смятат някои коментатори) и се замислиха, защото там няма какво да правят без подкрепата на дронове и тежка артилерия.

Тогава турците прехвърлиха огъня към сирийските съоръжения за противовъздушна отбрана, унищожили чифт „Панцир“, които сирийците по някаква причина поставиха в чисто поле без допълнително прикритие.

Също така, според непотвърдени сведения, турците са се опитали да нанесат ракетна атака по летищата на Алепо и Хама.

Ударните дронове преди това бяха достигнали до летището в Хама - разстоянието от предната линия там е приблизително същото като до руската база „Хмеймим“, само че руската база е много по-добре покрита. И Алепо беше по-добре да не се пипа - това е напълно против всякакви политически правила.

След като Сирия официално затвори въздушното пространство над Идлиб за всички с изключение на Русия, руското министерство на отбраната заяви, че не може да гарантира безопасността на турските самолети и дронове.

Има доказателства (макар и да не са потвърдени от официални източници), че в неделя сутринта руските специализирани части са „заглушили“ въздушното пространство над Идлиб от силите за радио-електронна борба, в резултат на което турските дронове са станали безполезни и следователно турската артилерия е „заслепена".

В същото време сирийската артилерия стана по-активна.

Саракиб, Найраб, Сармин бяха удряни цяла неделя.

Загубили турската подкрепа, терористите от „Ан-Нусра“ и ФНО започнаха да изпълзяват от Саракиб към Найраб и Афес.

Докато отстъпваха, те оказаха сериозна съпротива, но сега е много трудно да се изчислят загубите на страните. В същото време в неделя и през нощта руските военновъздушни сили активно подкрепяха сирийската армия в Саракиб и нападаха задните позиции и бойни депа при Сармин, близо до градската агломерация на Идлиб.

Турският министър на отбраната Хулуси Акар, лично ръководил до понеделник сутринта в щаба в град Рейханлъ това, което турците наричат операция „Пролетен щит“, назовава напълно фантастични цифри на загубите на сирийската страна.

Според него, цитиран от агенция „Анадолу“, сирийците уж са загубили повече от 2500 души, 135 танка, осем хеликоптера, пет комплекса за ПВО и все в този дух. Ген. Акар трябва да се вземе в ръце, защото едно е в рамките на информационната война леко да завишаваш загубите на противника и да представяш старите клипове за нови, а друго е да пишеш фантастика.

Има данни, че ген. Акар в понеделник сутрин, когато Саракиб е вече отбит от сирийците, е напуснал щаба в Рейханлъ и се е върнал в Анкара. Видимо се готви за посещението си в Москва на 5 март.

В нощта на неделя срещу понеделник сирийците нанесоха удар по колона турски войници край „наблюдателния пункт“ в Кминас. Сред турските военни има убити и ранени.

Турската страна не коментира загубите в Кминас по никакъв начин, макар че чисто от техническа гледна точка това е същата история, като в Бехун.

Увеличаването на загубите на турските войски не служи ясно за повишаване на мобилизационната активност на турското общество.

В сегмента на турския „Туитър“ снимки на турски войници, загинали близо до Бехун, млади и на пръв поглед привлекателни момчета, се публикуват активно с коментари като „те трябва да действат във филми, а не да умират в чужда земя заради амбициите на Ердоган“.

В същото време боевете се засилиха на юг, където сирийската армия успешно напредва по долината Ал-Гааб към град Джиср ал-Шугур.

В неделя ситуацията се промени там. Имайки предвид, че въпросът е уреден със Саракиб, бойците, с подкрепата на турците, прехвърлиха там значителни сили, което сирийците отново не очакват. И затова, докато сирийците се справяха добре в Саракиб, в долината Ал-Хааб те загубиха едновременно четири селища.

Това не е критично, но предизвиква безпокойство, тъй като всички усилия на бунтовниците и турците са насочени към създаването до 5 март на най-благоприятната военна атмосфера за тях и така, че да има с какво да се пазарят.

Според предварителните изчисления турските въоръжени сили в Идлиб сега се състоят от четири батальонни групи - около пет хиляди души с 80 танка. Това е много и главно те са съсредоточени около град Идлиб, като го покриват напълно.

Сега доминиращото мнение е, че ситуацията в Идлиб вече няма друго решение освен военно. Може да се преговаря с турците, колкото душа иска, всичко - от съвместни патрули до „разоръжаване”, но на земята е възможно само да се унищожат всички групи терористи, които не са готови да се интегрират в новото сирийско общество.

Да, ожесточените битки за Саракиб бяха провокирани именно от политическите и исторически амбиции на Турция, която продължава да счита Северна Сирия за своя "бащиния". Но като цяло проблемът на Идлиб не е толкова в турците – не единствено пречат със своите амбиции, а в наличието на гнездо на терористите.

Предвид факта, че е останало много малко до 5 март, определената дата за преговорите в Москва между Владимир Путин и Реджеп Ердоган, може да се очаква нов опит на бойците с подкрепата на турската артилерия и дронове за трети път да отблъснат Саракиб от правителствените сили.

Тъй като тактиката на бойците и турците не се е променила, всичко това отново ще се превърне в месомелачка. И може да се очаква опит за контраатака до понеделник вечерта.