Руската информационна агенция „Новости” публикува материал под заглавие „Путин: Връщането във властта няма да е лесно”, който заслужава да бъде прочетен, макар и със съкращения.
<strong>Защо Борис Елцин избра за свой наследник Владимир Путин?</strong><br /> <br /> Преди да стане президент през март 2000 година, Путин измина дълъг път в кариерата си. Прекарвайки първата половина от живота си в разузнаването, в началото на 90-те години той стана първи заместник на петербургския кмет Анатолий Собчак, един от лидерите на демократичното движение в годините на късната &bdquo;перестройка&rdquo;.<br /> <br /> Слред като Собчак загуби изборите за кмет през 1996 година, Путин напусна Смолни и за няколко месеца остана без работа. Благодарение помощта на Алексей Кудрин, другия заместник на Собчак, Путин получи работа в президентството в Москва. Именно тук започна главоломната му кариера: шеф на контролното управление в администрацията на президента, шеф на Федералната служба за сигурност, секретар на Съвета за сигурност, ксакто и премиер, който изпълнява задълженията на президента. И взичко това само за три години!<br /> <br /> В своите мемоари Елцин си спомня, че веднага е забелязал Путин заради неговите делови качества и че той е съхранил верността към идеалите, които самият Елцин е прокарвал и отстоявал: вярност към пазарните принципи на организация на икономиката, политически плурализъм, свобода на словото.<br /> <br /> Путин обаче започна да провежда политика, различна от тази на Елцин, защото той долови желанието на обществото за &bdquo;силна ръка&rdquo; и умора от реформите. Твърдата политика по отношение на Чечня (&bdquo;втората чеченска&rdquo; война и усмиряването на метежната република) стана жалон в първия президентски мандат на Путин. Последва лишаването на регионите от значителна част от автономията им, беше изградена вертикала във властта на основата на концентрация на всички ресурси във федералния център, бизнесът беше отдалечен от центъра за приемане на политически решения &ndash; всичко това донесе популярност на Путин. А социалната ориентация на икономическата политика &ndash; регулярна индексация на заплатите и пенсиите, сдържаност в непопулярните мерси &ndash; издигнаха статута на Путин като национален лидер.<br /> <br /> В първия си президентски мандат Путин умело балансираше между поддръжниците на пазарните преобразования (тогавашните либерални реформи положиха основите на сегашното финансово благополучие на Русия) и привържениците на силната ръка.<br /> <br /> През втория си президентски мандат Путин усети слабата подкрепа на обществото към преобразувания, затова той заложи на стабилността и стабилизацията с уклон към консерватизъм. Именно тогава спря избирането на губернатори и беше изградена тоталитарно доминиращата партия Единна Русия&rdquo;. Втвърдена бе и политиката към неправителствените организация.<br /> <br /> Като премиер (2008-2012 г.) Путин се изяви като политик на реалните дела. Именно на правителството легна ролята по ликвидиране на последствията от световната икономическа криза.<br /> <br /> След двата президентски мандата Путин не се изкуши да промени Конституцията (а му беше във възможностите), което да му осигури трети мандат. А като премиер той за пръв път той превърна Белия дом като център за вземане на политически решения, а не само за административно управление.<br /> <br /> Владимир Путин след четири години премиерстване се върна в Кремъл като президент, сега за срок от шест години. Неговите поддръжници и противници оценяват различно 12 години във властта: първите виждаха в него човека, измъкнал страната от икономическата пропаст и върнал й стабилността; вторите го обвиняват в авторитарни методи на управление, което е препятствие за развитие на страната. Близките шест години ще покажат с кое от тези определения Путин ще остане в историята.<br /> <br /> Путин винаги е подкрепян поне от 60% от населението и никой от неговите опоненти, въпреки обвиненията за нарушенията в изборите, не оспорва изборните резултати.<br /> <br /> <strong>Путин обаче се връща в сложно време</strong><br /> <br /> Икономиката на страната се нуждае от сериозно реформиране. Обявената от Медведев модернизация реално не е започнала, Русия е все така зависима от енергоносителите като основа на икономиката, влиянието на държавмата върху икономическите процеси и хипертрофирано, рисковете за глобална криза продължават да заплашват страната.<br /> <br /> Числеността на населението продължава да намалява, средната продължителност на живота в Русия продължава да е една от най-ниските в Европа. Следователно правителството за запазване на човешкия потенциал трябва или да стимулира раждаемостта или да промени миграционната политика в посока на навлизане на чужденци.<br /> <br /> На този фон рязко расте политизацията на обществото в целия политически спектър &ndash; дяснолиберален, ляв, националистически. Масовите протестни акции през последните месеци в Русия показаха, че в обществото расте потребността от промени.<br /> <br /> Никой не може да предположи какво ще е третото президентство на Путин. Предизборните лозунги, с които той се яви на изборите, и поредицата му от програмни статии по време на предизборната му кампания, изобилстват от правилни лозунги и списък от правилни мерки, които са способни за задоволят очакванията практически на всяка част от обществото.<br /> <br /> Путин ще се сблъска с обстоятелството, че заетото в предишните години общество с усвояване на растящите си доходи и с достигане на нови стандарти на потребление, вече не е съгласно да се примирява с предишния дневен ред на властта. Изискванията за стабилизация ще бъдат заменени от изисквания за промяна. Според икономисти в близките години именно в президентския мандат на Путин ще стане ясно доколко Русия ще може да се интегрира в постиндустриалната световна икономика или ще се задоволи с ролята на източник на енергийни ресурси и напълно ще зависи от конюнктурата на световните цени на нефта и газа.<br /> <br /> Стоящата пред Путин задача се усложнява и от факта, че различни части от обществото имат различни искания. &bdquo;Разсърдените граждани&rdquo;, излизащи през цялата зима на митинги в цялата страна и съставляващи основата на средната класа, искат по-прозрачна политическа система и по-ефективна държава като осигурител на качествени услуги и създаване на по-комфортна среда за живот и бизнес. И макар тази категория граждани в Русия все още да е малцинство, нейните интереси не могат да бъдат игнорирани по силата на нейната обществена активност, равнище на доходите и влияние върху процесите в страната, в това число и в медиите.<br /> <br /> Други жители на страната, не така осигурени &bdquo;напреднали&rdquo;, искат още по-голямо въвличане на държавата в решаване на техните проблеми чрез помощи и финансиране на програми за развиване на изостанали райони.<br /> <br /> По такъв начин в руското общество се формират два полюса с потребности: либерален (модернизационен) и социален.<br /> <br /> Обществената ситуация се усложнява от нарастването на националистическите настроения на фона на растящия брой мигранти от други страни и региони в места с традиционни националности. Все по-често стават сблъсквания на етническа основа.<br /> <br /> Путин винаги сполучливо е балансирал между различните интереси, отчитайки потребностите на най-широките обществени групи. Дали ще му се удаде да постигне това в своето трето президентство, ще покаже близкото бъдеще.<br /> <br /> В ръцете на Путин се намират всички лостове, за да демонстрира ефективността на стабилно лидерство, остава само правилно да се възползва от тях.<br /> <br />