Западните санкции срещу Русия, предназначени да я накажат за „намесата“ в делата на другите страни, доведоха до невероятен резултат: те подготвиха Москва за финансовите катаклизми, причинени от пандемията на коронавирус, пише The New York Times.

Според вестника, в очакване на епидемията, санкциите принудиха Русия да натрупа значителни финансови резерви, да се отърве от дълговете и да намали зависимостта от вноса на храни - което й дава възможност да оцелее в икономическия шок с по-малко загуби, пише "Поглед инфо".

Преди шест години Съединените щати и Европейският съюз затвориха достъпа до заеми от западните банки за руските компании, което постави на минимална финансова дажба петролния и банковия сектор на тази страна.

Такива сурови мерки бяха предназначени да накажат Москва за нейната "военна намеса" в Украйна и Сирия, както и за "намесата" в изборите през 2016 г. в САЩ, пише The New York Times.

Но, колкото и да е парадоксално обаче, тези санкции и руският отговор на тях подготвиха Кремъл за предстоящия шок: повсеместните неуредици в световната икономика, причинени от пандемията на коронавируса и нефтената война, довела до спад на цените на черното злато.

Оказа се, че Русия е доста далеч от колапса: Москва влезе в кризата, разполагайки в активите си с внушителни финансови резерви, компании, които практически са свободни от бремето на дълговете, както и с практически самодостатъчно селско стопанство. След като по Русия беше нанесен санкционен удар, правителството на Владимир Путин и руските компании се приспособиха към изолацията и буквално бяха принудени да се подготвят за икономически шокове.

„Русия е в малко по-добро положение в сравнение с другите страни заради своя опит, санкции и резерви“, съобщи Владимир Тихомиров, главен икономист на ФГ на БКС, като посочи резервите от $600 млрд в злато и валута, натрупани от Москва.

Разбира се, Русия пострада от спада на цените на нефта: националната й валута, рублата, загуби около 20% от стойността си през последните седмици. В същото време петролът и природният газ представляват около 60% от руския износ.

Рано е да се преценява как ще се разпространи огнището на вируса и какви мерки ще предприемат различните правителства. Предвид остарялата и страдаща от липса на финансиране руска система на здравеопазване, епидемията може да доведе до катастрофални последици.

Плътният държавен контрол над новинарската програма накара мнозина да подозират Кремъл в прикриване на реалния обхват на проблема и истинското ниво на готовност, което пречи на ефективния отговор на заплахата.

„Въпреки това някои държави - а Русия е една от тях - изглежда са в по-добро положение от други. Що се отнася до Русия, това се дължи на западните санкции.“, подчертава The New York Times.

Вземете например санкциите за 2014 г., ограничаващи заемите от западните финансови институции за срок до три месеца. Руските компании отговориха на тези наказателни мерки, като изплатиха дълга, което доведе до факта, че за шест години процентът на държавния и корпоративния дълг към нерезиденти е спаднал от $713 млрд през 2014 г. до $455 млрд в началото на тази година.

„През последните шест години Русия, поради санкциите, съществува във враждебна среда“, обясни Тихомиров. Според него, когато заплахата от вируса премине, „възможно е в Русия всичко да се върне към нормалното си състояние по-бързо, отколкото в други страни, защото зад нея няма да се влачи негативен дългов шлейф“.

В продължение на много години икономистите критикуват икономическата политика на Москва за свръхконсервативността й, изтъквайки, че тя предпочита да пести пари, отколкото да ги харчи. Този подход, очевидно, отразява дълбоко вкорененото мнение в Русия: „няма значение колко лошо вървят нещата днес - утре могат да станат още по-лоши“. Сега подобна стратегия изглежда оправдана.

"Русия е по-добре подготвена от всякога", констатира Владимир Осаковски, главен икономист за Русия и ОНД в Bank of America, като има предвид икономическите последици от вируса.

Москва, припомня вестникът, е натрупала подобни резерви под гнета на санкциите, като е записала изкуствено ниска цена на нефта в бюджета си. Всички данъци върху доходите над това ниво отиде в националната касичка. Подобна стратегия лишава икономиката от инвестиции - която миналата година доведе до ръст на БВП от едва 1,3% - но доведе до факта, че Русия посрещна коронавируса със стабилна позиция.

Що се отнася до руското земеделие, промените във вноса на храни, последвали санкциите, също й бяха от полза. Някои компании, които се бориха за оцеляване преди въвеждането на санкциите, рязко увеличиха производството след 2014 г.

От момента на въвеждането на санкциите делът на внесените хранителни продукти на руския пазар е спаднал от 25% на 10%. Ако не се смятат пресните плодове и зеленчуци, Русия се гордее със самодостатъчност в това отношение.

"Дори и при неблагоприятен сценарий Русия може да преживее шока по-добре от много други икономики", обобщи икономистът на ИК „Ренесанс Капитал“ София Донец.