Все по-голяма става групата на хората, предпочели контактните лещи пред класиката - очилата. Роля играят не само естетическите съображения, но и медицински индикации, при които лекарите предписват именно контактни лещи.
Пробивът в приложението на контактните лещи се състоя през 1961 година, когато чешкият химик Ото Вихтерле разработва първите меки контактни лещи от хидрогел. Дотогава лещите са от твърд материал, най-първите модели са стъклени. Освен това са относително по-големи и по-тежки, което не се отразява добре на чувствителните очи.
Днес контактните лещи са тънки и леки и благодарение на новите материали осигуряват комфорт при носенето. Освен това модерната техника гарантира перфектното им напасване към повърхността на окото.
Допълнителни характеристики
Контактните лещи, както личи и от името им, са оптически лещи в непосредствен контакт с окото: многократно намаленото коригиращо стъкло лежи или по-скоро плува върху роговицата. Но би било погрешно по тази причина да се твърди, че контактните лещи не са нещо по-различно от миниатюрни очила, обяснява оптикът Михаел Витен:
"Контактните лещи са по-различни от очилата. Те естествено трябва на първо място да коригират зрението подобно на очилата, но имат допълнителни характеристики - по правило не допускат изкривяване на образа."
Контактните лещи са или със стабилна форма, или меки. Меките имат диаметър между 12 и 16 милиметра, гъвкави са и пасват добре на окото. Предимствата им: не предизвикват никакво неприятно чувство при носене, лещата се държи здраво за роговицата, така че рискът да бъде загубена спада. Недостатъците: материалите пропускат кислород, но въпреки това може да се стигне до дефицит при нужния за роговицата кислород. Освен това лекарите посочват, че трябва да се внимава при появата на микроорганизми по меките лещи, тъй като те се разпространяват много бързо и могат да доведат до възпаление.
От най-голямо значение е хигиената.
Твърдите лещи са с по-малък диаметър - между 8 и 10 мм, освен това по правило пропускливостта им е по-висока от тази на меките лещи. Техните предимства са в това, че плуват в сълзлив слой, благодарение на който окото получава повече хранителни вещества и кислород. Недостатъците - по-висок риск да бъдат изгубени, формата на лещата се променя с времето, откъдето могат да се получат наранявания на лигавицата. Предизвикваните от твърдите лещи дразнения също са фактор. Независимо какъв тип лещи се подбере, има едно нещо, което е от най-голямо значение – хигиената.
"Непременно преди докосването на лещите трябва да се измият ръцете, при това със сапун и да се изплакнат не само веднъж. И трябва да се използват специално предназначените за контактни лещи разтвори за съхранение и поддръжка, както и специални средства за почистването им." /Дойче веле