Отминаха дните на китайско-съветския договор за приятелство, съюз и взаимопомощ, но това не пречи на двете нации да изградят значителни военни, политически и икономически връзки през последните десетилетия в много области, където техните интереси съвпадат.

Китайското външно министерство отхвърли слуховете, че Пекин и Москва планират официален алианс за противодействие на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) или индо-тихоокеанската група "Четворката", но двете страни често имат съвпадащи интереси.

„Китайско-руските военни отношения са ... важна подкрепяща сила в стратегическото сътрудничество между двете страни“, заяви министерството в изявление в понеделник, цитирано от South China Morning Post.

„Двете страни се придържат към принципа на необвързаност, неконфронтация и невмешателството на трети страни, което се различава напълно от военния съюз между някои държави", заявиха от Пекин.

Вместо това двете нации поддържат това, което те наричат „всеобхватно стратегическо партньорство“, фокусирано върху икономическата интеграция и „печелившото сътрудничество“, както се изрази китайският президент Си Дзинпин през 2019 г., когато призова руския президент Владимир Путин да надградят отношенията си .

Двете нации също участваха в много съвместни военни учения през последните години, като Русия покани китайски сили да участват във военните игри Кавказ 2020 и огромните учения Восток 2018, в които участваха и други държави.

Запитан за възможността за съюз през октомври, Путин каза на журналисти:

„Нямаме нужда от него, но теоретично е напълно възможно да си го представим“.

„Времето ще покаже как ще се развива“, каза той за продължаването на китайско-руското военно сътрудничество и продажбите на оръжия, като добави, че „няма да го изключим“.

„Винаги заедно“, съветски пропаганден плакат от 50-те години на миналия век, популяризиращ съюза на СССР с наскоро сформираната Китайска народна република.

Такъв официален съюз съществува през десетилетието след победата на Китайската комунистическа партия в китайската гражданска война, когато Китайската народна република и Съюзът на съветските социалистически републики се обединяват като две социалистически суперсили.

Този пакт обаче се разпадна през 60-те години на ХХ век на фона на поредица от вътрешни дебати относно лидерството на световното комунистическо движение, правилния път напред за социалистическото развитие и други въпроси като граничните спорове.

Важен фактор за китайско-съветското разделение беше влиянието на Съединените американски щати, което спомогна за разделянето на двете социалистически страни, като Вашингтон започна да представлява контрапункт на съветското влияние за Китай.

Докато напрежението между Пекин и Вашингтон значително нарасна през последните години, отношенията между Пекин и Москва отново се затоплят.

Министерството на отбраната също заяви, че се надява двустранните връзки между американските и китайските военни да продължат да нарастват.

Министерството обаче отговори и на твърденията на Съединените американски щати, в частност, че Китай представлява заплаха за своите съседи.

„Социалистическият характер на Китай, неговият стратегически избор да поеме по пътя на мирното развитие и независимата външна политика на мир, както и традиционната китайска култура, защитаваща„ хармонията “, определят, че Китай неотклонно провежда отбранителна политика, която има отбранителен характер“, министерството заяви в отделно съобщение за медиите в понеделник.

„Китай неотклонно провежда отбранителна национална отбранителна политика. Отличителна черта на националната отбрана на Китай през новата ера е, че Китай никога няма да се стреми към хегемония, разширяване или сфери на влияние", заявиха от китайското министерство.

"Изграждането и развитието на националната отбрана и въоръжените сили на Китай се ръководи изцяло от необходимостта да се защити националният суверенитет, сигурност на Китай и интереси за развитие, които не са насочени към никоя държава или не представляват заплаха за никоя държава “, добавиха от Пекин.