Китай е на път да разшири ядрения си арсенал пет пъти до 2030 г. до най-малко 1000 бойни глави, заяви Пентагонът в сряда в годишния си доклад за военната мощ на Пекин, значително надграждайки миналогодишната оценка, съобщава "Никеи Азия".

Изданието за 2021 г. "Развитие на военните действия и сигурността с участието на Китайската народна република" също подчертава подобряването на космическите и кибервъзможностите на Пекин, докато Народноосвободителната армия напредва към своите цели за модернизация.

"НОАК разполага и продължава да развива способности за предоставяне на възможности на КНР да се опита да разубеди, възпира или, ако бъде наредено, да победи намесата на трета страна по време на мащабна кампания, като например извънредна ситуация в Тайван", се казва в доклада.

Изданието за 2020 г. прогнозира само удвояване на китайските ядрени сили през следващото десетилетие от приблизително 200 бойни глави.

Докато САЩ имаха 3750 ядрени бойни глави към септември 2020 г., според Министерството на отбраната, новият договор за намаляване на стратегическите въоръжения с Русия ограничава броя, който Вашингтон може да разположи действително до 1550.

Китай, който не е страна по договора Нов СТАРТ, е готов да се доближи до този лимит.

Докладът бие тревога за инвестициите на Китай в платформи за ядрени оръжия, като бомбардировачи и подводници. Очевидно целта е да се гарантира, че Пекин може да нанася удари по цели в континенталната част на САЩ, избягвайки американските системи за противоракетна отбрана, за да разубеди Вашингтон да се намеси в конфликт в Тайванския проток или Южнокитайско море.

Докладът посочва, че Китай може да е създал "зараждаща се ядрена триада с балистични ракети, изстрелвани от въздух и подводници, заедно със своите наземни междуконтинентални балистични ракети, което му дава по-голяма устойчивост в случай на удар срещу неговия ядрен арсенал. 

Съобщените от това лято тестове на китайски хиперзвукови оръжия с ядрена способност също допринасят за целта за придобиване на способност за надежден удар по американски цели. Оръжието може да лети с повече от пет пъти скоростта на звука и да лети по неправилна траектория, като и двете биха направили изключително трудно прихващането на настоящите системи за противоракетна отбрана.

По-нататъшната ядрена експанзия от страна на Китай може да постави под въпрос ефективността на американския ядрен чадър, на който Япония разчита за възпиране на атаки. Заплахата от отмъщение може да стане по-малко достоверна, ако Пекин види, че Вашингтон се колебае да защити съюзник си от страх от ответен удар на собствена територия на САЩ.

Вашингтон ще гарантира, че американските съюзници и партньори имат "широки възможности да споделят своите възгледи и опасения с нас", каза висшият служител на отбраната. Очаква се САЩ да се консултират тясно с Япония, Южна Корея и европейски държави относно прегледа на ядрената позиция, който се извършва от администрацията на президента Джо Байдън.

"Бихме искали да имаме по-добра представа за техните намерения" за ядреното натрупване, каза служителят за Китай. Тъй като напрежението все още е високо и диалогът между служителите в отбраната е оскъден, Вашингтон не може да получи пълна представа за плановете или политиките на Пекин, което подхранва подозрението, което рискува да подклажда надпревара във въоръжаването.

Докладът показва дълбока загриженост относно сценария на конфликт около Тайван, като изрично се споменава китайската стратегия срещу достъп/отказ на зона. Китай разполага с голям брой и разнообразие от ракетни системи, които му позволяват да атакува всякакви военни кораби или изтребители, които се приближават твърде близо.

НОАК миналата година започна да разполага с DF-17, балистична ракета със среден обсег с хиперзвукова способност - първата оперативна хиперзвукова оръжейна система в Китай, според доклада. Той също така отбелязва нарастващия брой балистични ракети със среден обсег DF-26, които са в състояние да достигнат Гуам.

Китай е ускорил способностите на база механизация, информационин и интелигентни технологии на своите въоръжени сили, според доклада, посочвайки технологичното развитие и интеграция в рамките на китайската военно-гражданска стратегия за синтез, както и очаквайки по-нататъшно използване на изкуствен интелект.

"Ако бъдат реализирани, целите за модернизация на НОАК през 2027 г. биха могли да осигурят на Пекин по-надеждни военни възможности в непредвидени ситуации за Тайван", предупреждава доклада.

Той също така подчертава "по-голямата глобална роля" на Китай, включително доставката на ваксини срещу коронавирус в чужбина, като се посочва, че НОАК миналата година "продължи да нормализира присъствието си в чужбина и да изгражда по-тесни връзки с чуждестранни военни, главно чрез помощ, свързана с COVID-19".

Пекин "вероятно е обмислил" военни съоръжения в Обединените арабски емирства, Кения, Танзания и Таджикистан, наред с други страни, в допълнение към съществуващата си база в Джибути, според доклада.

"Глобална военна логистична мрежа на НОАК и военни съоръжения на НОАК могат както да попречат на военните операции на САЩ, така и да подкрепят настъпателните операции срещу Съединените щати с развитието на глобалните военни цели на КНР", се казва в доклада.

Що се отнася до кибервойната, докладът прогнозира, че "фокусът на НОАК върху интегриран подход към кибер домейна, използващ модерни технологии, вероятно ще доведе до подобряване на способността на НОАК да провежда кибер операции през следващите няколко години."

Китай също така подобрява своите способности в областта на електронната война и космоса, които целят да пречат на достъп до такива важни активи като спътници, се казва в доклада.