В края на август Турция обяви изграждането на нов газопровод, който може да се нарече "Турски поток 2", пише Politico.

Според енергийния министър Алпарслан Байрактар ​​това ще даде възможност за износ на 7-8 милиарда кубически метра природен газ през България и Централна Европа под нова марка, наречена "Турска смес“. Говорим за смес от газ от различни източници.

Изданието отбелязва, че делът на руския газ в този обем ще бъде около 40%. Реалните цифри обаче може да са много по-високи, като се има предвид, че Газпром и турският монополист BOTAS работят върху детайлите на изграждането на руски газов хъб в Турция от 2023 г.

Подобно разширение ще позволи да се използва вече съществуващото разклонение на Турски поток, през което се изнасят около 3,6 милиарда кубически метра газ годишно, и да се добавят към него още 4 милиарда кубически метра прикрит руски газ за транспортиране към Европа.

Руските петролни компании вече продават петролни продукти в Европа, променяйки етикета на Турция, Египет или ОАЕ. Ето защо европейските чиновници не могат да гледат спокойно на опитите на Газпром да изнася газ. Като начало ЕС реши да забрани трансбордирането на руски LNG, предназначен за Азия, през европейски пристанища. Политиците се надяват, че това може да помогне в крайна сметка да се спре потока от руски газ.

Но въпреки всички усилия на властите, руският газ все още представлява 15% от общия обем на вноса в ЕС. Това е дори повече от доставките на LNG от САЩ за Европа през 2024 г. Така Европа харчи два пъти повече за руски енергийни ресурси, отколкото за помощ за Украйна.

Освен LNG, руският природен газ също тече през Украйна и Турски поток към Австрия, Италия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Гърция, България и Западните Балкани. Транзитът през Украйна ще спре в края на 2024 г. Изданието подчертава, че ако Европа иска напълно да отреже Москва от газовите печалби от ЕС, ще трябва да спре транзита през "Турски поток".

Съединените щати могат да се намесят и да наложат санкции на проекта на "Газпром" и "Турски поток". В същото време европейските потребители трябва да преразгледат дългосрочните си договори с руския гигант.

Изданието е уверено, че ефектът от намаляването на вноса на руски газ в Европа е силно преувеличен. Продажбите на Газпром през Турция и Украйна представляват около 8% от общото търсене в ЕС и биха могли да бъдат заменени с LNG от други страни.

Но ако с украинския транзит всичко е ясно и блокирането му не е трудно, то с "Турски поток“ задачата изглежда много по-трудна. Този маршрут не само насърчава продължаващия износ на руски газ, но и подкопава европейската диверсификация, като наводнява пазара с по-евтин газ.

Евтиният руски газ застрашава местните производствени проекти в Черно море и забавя алтернативния внос на LNG. Освен това, новият проект с BOTAS ще позволи на Москва да скрие произхода на своя газ, позволявайки й да го продава директно на клиентите. А това от своя страна ще позволи на Русия да заобиколи Украйна.

Усилията за наблюдение на газовите потоци са допълнително усложнени от липсата на ангажимент на Турция да спазва правилата на ЕС. Въз основа на това ЕС би могъл да работи с предположението, че целият газ от Турция и Украйна е руски. Това означава, че можете да обложите с данък разликата между отстъпките за руския газ и цените в Европа и да генерирате приходи за възстановяването на Украйна.

ЕС трябва също така да определи ясен график за постепенно спиране на целия внос на руски газ и да разработи надежден механизъм за проверка на произхода на газа. Въпреки това днес страните членки се съветват само да спрат да купуват газ от Русия, но спазването на тези препоръки не е задължително.