Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната за 31 октомври. Ето какво написа той в личния си фейсбук профил:

Кратка информация за войната за 31 октомври 2022 г.

Българската политика си я гледате. Няма какво да ви я коментирам. От оная прогноза с кулата от 10% остана да видим какво ще е – служебно правителство или (чудовището на) Франкенщайн. Знаете, че прогнозата е, че служебно правителство е доста по вероятно. То ситуацията е малко като рекламата за една вафла – ядеш (властта) и гориш. Обаче, ако не ядеш, няма гаранция, че пак няма да изгориш. Някои партии ще има да участват във филма „Гладни и изгорели“ (ако и да им се иска филмът да се казва „Бързи и яростни“).

Сега за войната.

Сун Дзъ каза за един от трите начина един пълководец да навреди на войската си: Като й нареди да настъпва или да се изтегля, бидейки в неведение, че поради една или друга причина това не е възможно. Тогава той, така да се каже, я препъва.

Тук идват

трите изречения за днес

Изречение номер 1: Руснаците си навредиха, отстъпвайки в Харковска област, ред на украинците да се навредят чрез мегаюруш към Херсон, който обаче няма да започне навреме, за да повлияе на американските избори – лошо Седларов, лошо, републиканците не са глупави – те знаят, че удряйки Украйна, удрят шансовете на Байдън за преизбиране.

Изречение номер 2: До възобновяването на подробните коментари остават 11 дни

Изречение номер 3: Долу цензурата. Да живее свободата на словото.

Така добре ли е? Знаете – информационната поле ви е отстъпено за още 11 дни. Очаквам срещу моето 1 изречение да се появят такива смислени анализи, че да ме изместят. Да се явят такива, които да обяснят защо юрушите запецнаха. Да се явят такива, които да ми оборят тезата, че резултатът от юрушите ще го броим, когато украинската армия се справи с 30-те нови руски дивизии. Да се явят такива, които да оборят Сун Дзъ, че атака само на основата на числено превъзходство си е чист юруш и не свършва добре. Хайде, месецът се стопи, остава една трета. Стигне ли броячът 0 дни, започват отново пълните коментари.

Нататък по нашите си теми

Политологията –(Ден 39) Днес да видим що е това тоталитарен политически режим (и има ли той почва у нас).

Тоталитарният режим е система осигуряваща насилствено политическо господство и пълно подчинение на обществото на властта на господстващата група. Тая система представлява военно-бюрократичен апарат, лицето на който е съответният тоталитарен лидер. Хайде сега, почваме полека с характеристиките на тоталитарния политически режим. Най – напред държавата се стреми към глобално господство във всички сфери на обществения живот. Като си в къщи, може и да имаш някаква свобода, като прекрачиш прага да излезеш навън, те подхваща всеобхватната държавна власт на бюрократично – военният апарат. Народът напълно е отстранен от властта. Имаме държавен монопол над икономиката, средствата за масова информация, културата, че имаме и опит за монополизиране на мотивацията и постъпките на хората. Позволено е това, което е пряко разрешено от закона. Не е пряко разрешено, значи не е позволено. Ще кажете, особено тези, дето сте вече на години – абе, то имаше елементи на такъв политически режим у нас по време оно. Имаше, да имаше, но политическия режим си имаше и своите специфични особености (дълъг начин да ви кажа, че беше побългарен). Народът не беше съвсем откъснат от властта – една партия гонеше милион членове, което си е доста голяма част от народа. Държавен монопол на икономиката и средствата за масова информация имаше, но в последните 4-5 години в края на време оно това се поотслаби (за някои селектирани хора, че и куфарчета тръгнаха да се разнасят). Монополизация на мотивацията и постъпките на хората имаше, но времето не стигна те да се монополизират съвсем. Та като гледа човек така, си мисли, че режимът тогава е бил тежък авторитарен, с доста елементи на тоталитарен (и със специфични особености).

Та така, стига затова. Утре още.

Следват мисли от софийския сумрак.

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 4)

... Съществуват три основни, изключително гтолеми проблеми, които ще наричаме супердемони: екологичният супердемон, супердемонът на материалната нищета и супердемонът на духовната нищета...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Деманите, това са проблемите, стоящи пред едно общество. Някои от тях са малки – могат бързо да бъдат оковани. Други са по-големи – борбата с тях е дълга. Гореспоменатите три супердемона са толкова големи, че борбата с тях е изключително дълга и няма никакви гаранции за успех на тази борба. Екологическият супердемон заплашва нашето съществуване – без околната среда и нейните ресурси не сме измислили още как ще съществуваме. Супердемонът на материалната нищета заплашва основата на съществуването на човека – тялото му. Надстройка на материалния свят (както казва един брадат човек, чието име няма да споменавам, че може да повредя материалната база на съществуването на някои хора) е духовният свят и там са структурите, които позволяват на едно общество да съществува и да се развива. Супердемонът на духовната нищета действа там, за да разбие духовните структури на човека и да окепази обществената система и нейното развитие. Трите демона, пише Витанов, трябва да бъдат държани добре оковани. Пише си той, но супердемоните днес май не са никак оковани. Гледаме – екологията ни е цъфнала и вързала, а пишман еколозите заливат шедьоври с доматен сок и картофено пюре. Екологичният супердемон се смее и ръкопляска. Демонът на материалната нищета се вихри из света и предизвиква огромна миграция на хора с объркани структури на духовността. Тази духовна нищета се насочва към общества, където все пак има някакви духовни структури, поддържащи обществото и неговото развитие и се стреми да ги взриви. Познато ви е нали – язе не сакам на мен да ми е добре, язе сакам на Вуте у неговата страна да му е зле, тъй както ми е зле на мене у моята.

Какво поражда вихренето на супердемоните – опасности и заплахи за обикнавения човек. Което беше дефиницията за несигурност. Сигурността е свързана с премахването на тези опасности и заплахи. Нали така, или нямаме време да мислим, че гласим пюретата да залеем нещо от Леонардо да Винчи?

Хайде стига за днес от книжката. Утре пак.

Това е за днес. Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук