Светът е смаян от борбата на Украйна за оцеляване. Но след като войната се проточва, е добре да започнем да обмисляме какво ще стане и с Русия, пише за Bloomberg Хал Брандс, професор от Университета Джонс Хопкинс.

Нацията на президента Владимир Путин сега е подложена на изолация, по-внезапна и тотална от тази, преживяна от която и да е голяма сила в най-новата история. Това може да доведе до неприятни последици.

От края на февруари Русия е обект на наказателни икономически, търговски и финансови санкции. Страната се е устремила към дефолт по дълга си, а е в ход и бързо технологично отделяне. Чуждестранните фирми бягат от страната, докато руските отбори са изключени от международни състезания по футбол и други спортове. Дори Международната котешка федерация забрани на руските котки участие в своите събития.

Русия не е някаква долна тирания като Куба или Северна Корея; тя е голяма сила, чието население доскоро беше дълбоко свързано с по-голямата глобална среда. Сега Русия страда от известна степен на международно отлъчване, което обикновено се случва само когато една страна е във война със света.

Какво ще означава това за Москва, ако конфликтът й с Украйна продължи с месеци или години? Можем да си представим няколко сценария, всеки от които би поставил неприятни предизвикателства пред Русия, а някои биха могли да бъдат доста тревожни за Америка и нейните съюзници.

Най-розовият е „Московска пролет“, при който цената на конфликта довежда до смяна на режима и прераждане на демокрацията, което Русия изпита мимолетно през 90-те години. Руските елити отстраняват Путин и сключват мир с Украйна. Преживявайки последствията от агресията и автокрацията, по-градските, либерални части от руското общество изискват по-широко политическо отваряне и реинтеграция на страната в света. Точно както изолацията убеди Южна Африка да се откаже от апартейда в края на 80-те години на миналия век, чуждото охулване може да предизвика драматична промяна във външната и вътрешната политика на Москва.

Шансовете този сценарий да се материализира са много малки. Двете десетилетия на путинизъм оставиха Русия със слаба, фрагментирана опозиция. Президентът със сигурност се е опитал да защити режима си от преврат, като подчини службите за сигурност и разузнаването, и ги противопостави едни на други. И дори Русия да преживее революция, внимавайте: историята на 90-те ни предупреждава, че може да последва нестабилност и дори хаос.

Втори, по-правдоподобен, сценарий е „Ранен гигант“. При него Путин използва своя контрол над службите за сигурност, за да се задържи на власт и да потисне каквото и да е народно недоволство, породено от изолацията. Той използва възможностите на черния пазар, които санкциите неизбежно създават, за да компенсира лоялните си приятели. Русия става все по-зависима от Китай, тъй като търси икономически и технологични алтернативи на Запада.

Това, което се променя, е не толкова руската политика, а руската мощ: цената на трудния напредък е непрекъснатото изтощаване на икономиката, забавянето на технологичната модернизация и дългосрочното отслабване на военния потенциал на Москва. Този сценарий не е страхотен за западните и тихоокеанските демокрации, но не е и ужасен: срещу една стагнираща Русия САЩ биха могли да се справят достатъчно добре при продължително съперничество.

Има и трети, по-мрачен сценарий: „Техеран на Волга“. При него изолацията и радикализацията вървят ръка за ръка. Образованите, мобилни руснаци напускат страната, освобождавайки режима от най-отявлените му либерални критици. Привържениците на твърдата линия приемат „икономиката на съпротива“, основана на самодостатъчност и избягване на "замърсяващото" влияние на Запада. Агресивните вътрешни чистки, безмилостната пропаганда и раздухването на войнстващ национализъм създават руски вариант на фашизъм. Когато Путин в крайна сметка пада, той е заменен от също толкова репресивен, амбициозен и ксенофобски лидер.

Така Русия се превръща в свръхсилен Иран с ядрени оръжия - страна, която е трайно отчуждена от света и компенсира слабостта си със засилена войнственост. Вместо да се оттегли от конфронтацията си със Запада, тази Русия може да ескалира борбата – преследвайки широкообхватни програми за саботаж в Европа или по-агресивно насочване на своите кибероръжия срещу цели в САЩ и други демократични страни.

Реалността в крайна сметка може да се отклонява от всеки от тези сценарии, разбира се, но упражнението илюстрира два важни момента.

Първо, Вашингтон трябва да започне да мисли сериозно за дългосрочната траектория на Русия. През 1989 г. администрацията на президента Джордж Буш-старши тихомълком създаде група за планиране, за да обмисли какво може да се случи на фона на разтърсващите промени в Съветския съюз. Независимо какво ще се случи в тази криза, Русия е достатъчно голяма и мощна, за да бъде траекторията й жизненоважна за цялостното здраве на международния ред – което означава, че САЩ трябва да са готови за всяка посока, която страната поеме.

Второ, внимавайте какво си пожелавате. САЩ и техните съюзници с право използват опустошителни санкции, заедно с упоритата украинска съпротива, за да наложат тежка цена на този руски режим, който грубо наруши основните норми на международното поведение. Отстъпките и военната намеса са единствените очевидни, но отблъскващи, алтернативи на тази политика. Ние обаче едва започваме да обмисляме какви могат да бъдат дългосрочните последици.

Дори и в най-добрия сценарий, САЩ ще се изправят пред огромни предизвикателства, помагайки на либерализираща се Русия след авторитарното управление. По-достоверно е Вашингтон да се сблъска с непокорна, може би дори още по-радикализирана Русия. Войната в Украйна в крайна сметка ще приключи, но проблемите на Америка с Русия може би тепърва започват.